Вислав III

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Вислав III (на немски: Wizlaw III, * 1265 ili 1268, † 8 ноември 1325) е последният славянски княз на Рюген от 1303 до 1325 г.

Той е първият син на княз Вислав II (1240–1302) и съпругата му принцеса Агнес фон Брауншвайг-Люнебург († сл. 1302) от род Велфи, дъщеря на Ото I фон Брауншвайг, херцог на Брауншвайг-Люнебург, и Матилда от Бранденбург, дъщеря на Албрехт II, маркграф на Бранденбург от фамилията Аскани.

Като млад е намушкан с нож в катедралата на Рига и има дефект при ходенето. През 1302 г. Вислав не наследява баща си сам, а според желанието на баща му заедно с брат му Самбор (* ок. 1267, † 4 юни 1304). Двамата имат конфликти. След смъртта на брат му той управлява сам от 1304 до 1325 г.

Вислав е женен два пъти: преди 1305 г. за една Маргарета († ок. 1310), с която вероятно няма деца, и след нейната смърт за Агнес от род Линдо-Рупин. С Агнес той има дъщеря Еуфемия и син Яромар, който умира на ок. тринадесет години на 24 май 1325 г. преди баща си. Вислав умира от разбито сърце.

През 1325 г. след смъртта на единственият му син Яромар († 24 май 1325) княжеската фамилия от Рюген измира в главната си линия.

Вислав пише вероятно песни и е минезингер.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Friedrich Heinrich von der Hagen: Minnesinger, Deutsche Liederdichter des 12., 13. und 14. Jahrhunderts I - IV. Leipzig 1838, Nachdruck Aalen 1963 (Wizlaws Texte: S. 78–85, Band I, Wizlaws Melodien: S. 808–817, Band IV)
  • C. G. Fabricius: Urkunden zur Geschichte des Fürstentums Rügen unter den eingeborenen Fürsten., Stettin 1851
  • Ludwig Ettmüller: Des Fürsten von Rügen Wizlaws des Vierten Sprüche und Lieder in niederdeutscher Sprache. (Bibliothek der gesamten deutschen National-Literatur, 33. Band), Quedlinburg und Leipzig 1852, Neuausgabe durch Edition Rodopi, Amsterdam 1969
  • Theodor Pyl: Lieder und Sprüche des Fürsten Wizlaw von Rügen. Greifswald 1872
  • Franz Kuntze: Wizlaw III – Der letzte Fürst von Rügen. Halle a. S. 1893
  • Theodor Pyl: Wizlaw III. Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 43, Duncker & Humblot, Leipzig 1898, S. 684–688.
  • Georg Holz, Franz Saran, Eduard Bernoulli: Die Jenaer Liederhandschrift. Teil I. Getreuer Abdruck des Textes, hg. von Georg Holz, Teil II. Übertragung, Rhythmik und Melodik, bearb. von Eduard Bernoulli und Franz Saran, Leipzig 1901, Nachdruck Hildesheim 1966
  • Erich Gülzow: Des Fürsten Wizlaw von Rügen Minnelieder und Sprüche. Greifswald 1922
  • Ursula Scheil: Genealogie der Fürsten von Rügen (1164 - 1325). Greifswald 1945
  • Wesley Thomas, Barbara Garvey Seagrave: The Songs Of The Minnesinger, Prince Wizlaw Of Rügen. Chapel Hill, The University of North Carolina 1967
  • Sabine Werg: Die Sprüche und Lieder Wizlavs von Rügen. Untersuchungen und kritische Ausgabe der Gedichte. Hamburg 1969
  • W. Seibicke: „wizlau diz scrip“ oder: Wer ist der Autor von J, fol. 72v-80v? In: NdJb. 101/1978, S. 68–85
  • Wolfgang Spiewok: Wizlaw III. von Rügen, ein Dichter. Almanach für Kunst und Kultur im Ostseebezirk, 8/1985
  • Horst-Diether Schroeder: Der Erste Rügische Erbfolgekrieg – Ursachen, Verlauf und Ergebnisse. 1986, Beiträge zur Geschichte Vorpommerns: die Demminer Kolloquien 1985–1994. Thomas Helms Verlag, Schwerin 1997, ISBN 3-931185-11-7.
  • Birgit Spitschuh: Wizlaw von Rügen: eine Monographie. Greifswald 1989
  • Joachim Wächter: Das Fürstentum Rügen - Ein Überblick. 1993, Beiträge zur Geschichte Vorpommerns: die Demminer Kolloquien 1985–1994. Thomas Helms Verlag, Schwerin 1997, ISBN 3-931185-11-7
  • Burghart Wachinger: Wizlav. Verfasserlexikon 10/1999, S. 1292-1298
  • Reinhard Bleck: Untersuchungen zur sogenannten Spruchdichtung und zur Sprache des Fürsten Wizlaw III. von Rügen. Göppinger Arbeiten zur Germanistik. 681/2000, Kümmerle Verlag
  • Lothar Jahn: Nach der sehnenden Klage muss ich singen - Schlaglichter auf die Musik des Minnesängers Wizlaw: Karfunkel Musica. 1/2005, Wald-Michelbach, S. 44–49

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]