Владимир Мелников

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Владимир Мелников
Melnikov vladimir 1.jpg
украински писател, композитор, поет, Заслужил работник в областта на изкуствата на Украйна
Псевдоним Имир Йелник
Роден 14 септември 1951
Жанр раскази, романи, стихове, песни
Владимир Мелников в Общомедия

Владимир Николаевич Мелников (на руски: Владимир Николаевич Мельников; на украински: Володимир Миколайович Мельников) е украински писател, композитор, поет, Заслужил работник в областта на изкуствата на Украйна.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Владимир Мелников е роден на 14 септември 1951 в град Чернивци, Украйна. [1] През 1974 г. завършва Висше въздухоплавателно противовъздушно военно училище за ракети в Минск (Факултет по радиотехника).

През 1982 г. завършва с отличие (златен медал) Военна академия по въздушна отбрана на Сухопътните войски в Киев (Факултет по инженерно управление).

През 1987 г. завършва Военна академия за противовъздушна отбрана на Сухопътните войски в Киев (завършва следдипломен курс и защитава дисертацията на кандидата за технически науки).

През 1969 – 1991 г. е служил във Въоръжените Сили на СССР (Московски военен окръг за противовъздушна отбрана, Наро-Фоминск 10; Северна група сили, Легница, Полша; Военен окръг Туркестан, Мари).

През 1991 г. получава воинско звание „Полковник“ и научното звание „Доцент“. Преди разпадането на СССР той е бил старши преподавател във Военна академия за противовъздушна отбрана на Сухопътните войски в Киев.

През 1992 – 1995 г. – служи в Центъра за проверка на Генералния щаб на Въоръжените Сили на Украйна.

През 1995 – 2001 г. е служил в Генералния военен инспекторат при Президента на Украйна, където преди ликвидацията на Инспектората е бил ръководител на инспекционния отдел за международно военно сътрудничество и спазването на международните договори за разоръжаване и контрол на въоръженията.

В края на 2001 г. той се оттегля от военната служба. Незабавно е продължил работата си в Президентската администрация на Украйна, където е заместник-началник на отдела в Главната дирекция за съдебна реформа, военни формирования и правоприлагащи органи.

През 2003 г. той е прехвърлен в Държавната администрация по въпросите на Президента на Украйна, където е бил до 2005 г. като началник на отдел „Икономическо развитие“.

През 2017 г. той е работил в кабинета на Сътрудника на писателите в Украйна.[2]

Неговите книги[редактиране | редактиране на кода]

  • „Друзям. Моим товарищам.To my friends“ (2003) [3]
  • „Українці – не папуаси“ (2007) [4]
  • „Безмежна доля“ (2014) [5]

Дейности на общността[редактиране | редактиране на кода]

  • Изпълнителен секретар на Надзорния съвет на Националния президентски оркестър на Украйна [6]
  • Заместник-председател на НПО „Землъчество“ Буковитинци в гр. Киев „Буковина“.

Неговите художествени награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Победителят в наградата за изкуство на Държавната Гранична охрана на Украйна „Емералд Лира“ за първото място в номинацията „Музика“ (2004)
  • Лауреат на фестивала на Националното радио на Украйна за думите на песента „Аз съм влюбен в Украйна“ (2013)
  • Победител в открития национален конкурс за песни „Моята скъпа майка“ (2014)
  • Диплома за създаване на цикъл на патриотични песни на Украински песен конкурс „Премиера на песента“ (2015)

Държавни награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Медал За военна служба на Украйна (2000)
  • Заслужил работник в областта на изкуствато на Украйна (2004)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]