Войникът се завърна у дома

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Войникът се завърна у дома
Вернулся служивый домой
Режисьори Владимир Дегтярьов
Продуценти Натан Битман
Сценаристи Николай Абрамов
Музика Юрий Левитин
Оператор Михаил Каменецкий
Разпространител Союзмултфилм
Жанр анимация
приказка
късометражен
семеен
Премиера 1959
Времетраене 14 минути
Страна Флаг на СССР СССР
Език руски
Цветност цветен
Външни препратки
IMDb

"Войникът се завърна у дома (на руски: Вернулся служивый домой) e съветски куклен анимационен филм от 1959 година на режисьора Владимир Дегтярьов заснет от киностудиото Союзмултфилм по мотиви от руските народни приказки.

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

Войникът се завръща от поход в родния си дом, Тридесетото царство. То обаче е превзето от нечиста сила. Дяволът е отвлякъл принцеса Марфа и я държи в плен. Царят предлага като награда за този, който спаси дъщеря му, ръката ѝ, и цялото царство. Войникът се наема и изпълнява задачата, но алчният цар не удържа на думата си. Освободената принцеса избягва със своя спасител, а в царския дворец отново започват да безобразничат дяволите, измъкнали се от раницата на войника, в която той е успял да ги затвори.

В ролите[редактиране | редактиране на кода]

Интересни факти[редактиране | редактиране на кода]

Персонажите във филма са направени от аниматорите в стил Диймковска играчка.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Вернулся служивый домой“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.