Вомиторий

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Вомиторий

Вомиторий (на старогръцки: vomitorium) е проход, разположен под или зад редовете с места в амфитеатър или стадион, чрез които тълпи хора излизат бързо в края на представлението. Те могат да бъдат вход и изход за участниците при влизане или напускане на сцената. [1]

Неправилно тълкуване на понятието[редактиране | edit source]

Често срещано е погрешното схващане, че древните римляни използват вомиториите за повръщане, като част от цикъла на пречистване. [2]

Според Цицерон, Юлий Цезар избягва опит за убийство, защото се чувства зле след вечеря и вместо да отиде до тоалетната, където неговите убийци чакат, той отива в спалнята си. [3] Това може да е произходът на погрешно схващане, защото терминът вомиторий не се среща до преди 4-ти век от н.е., около 400 години след смърта на Цезар и Цицерон.[4]

Други източници твърдят, че Олдъс Хъксли е първият, който използва неправилно тълкуване в книгата си „Antic Hay“.[5]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Vomitorium. // Oxford Dictionary. Oxford Dictionaries. Посетен на 2 December 2010.
  2. Radin, Alice P.. Fictitious facts: The case of the vomitorium. // APAClassics.org. American Philological Association, 8 January 2003. Архив на оригинала от 2003-03-20.
  3. Anna. Roman Vomit Collectors. // Fascinating History blog. May 08, 2005.
  4. McKeown, J.C.. A Cabinet of Roman Curiosities: Strange Tales and Surprising Facts from the World’s Greatest Empire. Oxford University Press, 2010. ISBN 978-0-19-539375-0. с. 153–154.
  5. BTconnect
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Vomitorium“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.