Воска хамам

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Воска хамам
Воска амам
Вид хамам
Местоположение Охрид, Северна Македония
Архитект неизвестен
Стил османски
Изграждане XVII век
Съвременен статут паметник на културата, художествена галерия

Воска хамам (на македонска литературна норма: Воска амам) е хамам, турска баня в град Охрид, Северна Македония. Хамамът заедно с Ески хамам е един от двета запазени в Охрид и е важен паметник на османската градска архитектура, обявен за значимо културно наследство на Северна Македония.[1] От юни 2012 година функционира като художествена галерия.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Разположен е в квартал Воска, на улица „Гоце Делчев“ № 152 срещу Емин Махмуд джамия. Изграден е вероятно в първата половина на XVII век. Към началото на XX век хамамът е изоставен и засипан до 2 m с пръст.[1] От 2010 година с пари на министерството на културата и на Турската агенция за сътрудничество и развитие ТИКА хамамът се раставрира.[3] Отваря врати през юни 2012 година като художествена галерия.[2]

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Архитектурнната форма на хамама не е запазена изцяло, но той притежава всички необходими функционални компоненти. Принадлежи на типа единични хамами, в които къпането на мъже и жени е ставало в различни периоди на деня или в различни дни. Входът е от юг – откъм стария път Охрид – Струга, днес улица „Гоце Делчев“ – през портал, който вероятно е бил профилиран с обичайната за османските сгради от този тип декорация. Състои се от три, свързани помежду си дяла. Вероятно е съществувала съблекалня (джамегах, аподитериум) с ниши, служещи за гардероби, така наречената Шадраван зала, заради шадравана, който често пъти се разполагал в нея. Днес това помещение го няма. От съблекалнята се влизало в студеното помешение (согуклък или ълъклък), което е с размери 3,0 х 6,5 m и е засводено с полукръгъл свод. Помещението отговаря на тепидаурума в римските бани. То има хипокаустен под, но поради отдалечеността от загряваната част на хамама, температурата в него е намалена. Това помещение подготвя посетителите за влизане в топлите помещения за къпане. На запад с вход от ълъклъка има две помещения, за тоалет и депилиране, засводени с кръстат свод. Топлото помещение (съджаклък) е три странични трема (ейвани) и три халвети, разположени странично на главната централна част. В средата на съджаклъка е разположена издигната каменна пейка (гьобекташ) за почивка и масаж на посетителите. В центъра на съджаклъка има купол, разположен върху осемстенен барабан, като преходът е решен с пандантиви. Ейваните са засводени с кръстат свод. От съджаклъка се влиза в халветите – помещенията за къпане, които са по-малки. Те също са покрити с малки куполи на осемстенни барабани, като преходът е с тромпи. Във всеки от ейваните и халветите има по една каменна вана за къпани и ниши за кърпите и останалите предмети на посетителите. На източната страна на хамама са хазната – резевроарът и кюлханът – огнището за загряване на водата. Хамамът се е затоплял с хипокаустна система под пода и топъл въздух между подовете и стените. Подът е от каменни плочи, а по краищата има канали, които отвеждали водата до санитарното помещение. Осветлението е през малки кръгли отвори на сводовете и куполите във всяко помещение. Входните врати на топлите помещения също са малки, за да не се губи топлина.[1]

Хамамът има красива щуко и каменна декорация във всеки от халветите. Цялостната украса е базирана на мукарна – характерен стил ислямска декорация, използван първоначално за сводовете в нишите. Сталактитните орнаменти са видими в ейваните като преходен елемент в сводовете. Орнаментиката е елегантна, а каменната пластика е в комбинация с геометрични форми, особено видна в обработката на ваните. Като декоративни елементи при тях са използвани розети, Давидови звезди, пясъчни часовници.[1]

Сградата е градена солидно от необработен камък и тухли за сводовете – градеж, типичен за зрялата османска архитектура. Строителят е вещ в изграждането на куполни обекти. Покривът е от турски керемиди.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Воска амам. // Управа за заштита на културното наследство. Посетен на 16 август 2017.
  2. а б „Воска амам“ се отвори за посетители. // Ohrid News, 23 юни 2012. Посетен на 16 август 2017.
  3. „Воска амам“ се подготвува за посетители. // Ohrid News, 21 март 2012. Посетен на 16 август 2017.
     Портал „Македония“         Портал „Македония