Вотрен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вотрен
герой на Оноре дьо Балзак
от Човешка комедия
Вотрен и Йожен дьо Растиняк в Дядо Горио
Вотрен и Йожен дьо Растиняк в Дядо Горио
Характеристики
ПрякорМами-и-смъртта

Вотрен (на френски: Votren) е персонаж от романите на френския писател Оноре дьо Балзак в поредицата Човешка комедия. Истинското му име е Жак Колен (на френски: Jacques Kolen). Появява се в романите Дядо Горио (на френски: Le Père Goriot, 1834/35) под името Вотрен, в Изгубени илюзии (на френски: Illusions perdues, 1837 – 43), във Величие и падение на куртизанките (на френски: Splendeurs et misères des courtisanes, 1838 – 44) и в продължението на Изгубени илюзии под името абат Карлос Ерера. В затвора получава и прякора Мами-и-смъртта (на френски: Trompe-la-Mort), след като успява да се спаси многократно от смъртна присъда.

Появявания[редактиране | редактиране на кода]

Романи[редактиране | редактиране на кода]


Вотрен над тялото на Естер ван Гобсек във Величие и падение на куртизанките

Театрални пиеси[редактиране | редактиране на кода]

  • „Вотрен“, забранена 1840
  • „Вотрен“, от Емил Жирар, поставена в Комеди Франсез през 1922
  • „Господин Вотрен“ на Андре Чарпак, поставена в Théâtre Récamier
  • „Вотрен“, с части от „Дядо Горио“, поставена за пръв път на 14 януари 1986 в Théâtre du Campagnol

Кино[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]


  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Vautrin в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​