Време, води

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
„Време, води“
„Време, води“
Режисьори Бранко Гапо
Продуценти Анте Поповски
Сценаристи Йован Стрезовски
В ролите Борис Дворник, Душко Костовски, Лидия Плетъл, Мето Йовановски, Милан Щърлич, Ненад Милосавлевич, Петър Арсовски, Петър Пърличко, Шишман Ангеловски
Музика Ристо Аврамовски
Оператор Драган Салковски
Монтаж Олга Лукова Дончич
Сценография Никола Лазаревски
Костюми Йелена Патърногич
Филмово студио Вардар филм, Македония филм
Жанр Социален
Премиера 1980 г.
Времетраене 139 минути
Страна Флаг на Югославия Югославия
Език Македонска литературна норма
Цветност Цветен
Външни препратки
IMDb Allmovie

„Време, води“ (на македонска литературна норма: „Време, води“) е югославски игрален филм от Социалистическа Република Македония, произведен в 1980 г. от Вардар филм и Македония филм, под режисурата на Бранко Гапо.[1]

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

Главният герой Петър Кюшко от селото Сушево и неговите съселяни традиционно страдат от липса на вода, затова променят течението на реката и крадат водата на селяните от селото Каменово. Жителите на двете села, начело с поповете се сбиват и са предадени на съд. Корумпираният съдия отсъжда в полза на каменчани, а сушевчани отказват да плащат данъка за вода и се опитват да демонстрират пред началството в Струга, но жандармите ги разпръсват още на изхода на селото. След убийството на крал Александър I Караджорджевич селяните са задължени да отдадат почит, но местният учител започва предаване за Съветска Русия. В 1940 година в селото има епидемия от тиф, която убива мнозина, включително и деца. Пресъхват и последните извори, а жандармът Жика продава водата за пиене. Селяните се опитват с молитви и езически ритуали да открият вода. Петър Кюшко с тримата си сина ученици въоръжен се сблъсква с каменчани и единият от синовете му загива. Избухва войната и мъжете са мобилизирани. След бързата капитулация на Югославия жандармите бягат, мъжете се връщат, а районът е окупиран от Италия. Италианският офицер нарежда водата да е на Сушево и воденицата проработва. Мнозина от сушевчани стават партизани и след едно сражение с партизаните в селото влизат италианци и извършват клане, при което загива още един от синовете на Кюшко. В деня на установяване на комунистическата власт в селото Кюшко получава вестта за смъртта на третия си син. Новата власт решава водата три дни да е на едното село, а след това три дни на другото. Последният син на Кюшко Теофил иска да се ожени за щерката на врага му от Каменово. След скандал Теофил напуска бащиния си дом. Новата власт решава да направи язовир в землището на двете села, а селяните трябва да избират или да се преселят в града или да живеят в нови къщи на брега на езерото. Кюшко се качва на бачилото, високо в планината. Къщите са разрушени и клисурата със селата се пълни с вода. От скалата над езерото Кюшко гледа пълната с вода долина и, за да не се остави да бъде победен, скача в езерото.[1]

Актьори[редактиране | редактиране на кода]

Главни роли
Второстепенни роли

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Време, води. // Кинотека на Македонија. Посетен на 2015-05-17.
     Портал „Македония“         Портал „Македония