Върбан Ангелов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Върбан Ангелов
български юрист
Роден
Починал
1974 г. (86 г.)
София, България

Учил вСофийски университет
ПартияБългарска комунистическа партия
Народен представител в:
XVIII ОНС   

Върбан Ангелов Попцветков е български юрист и дипломат, деец на Българската комунистическа партия,[1] Обвинител от Втори състав на т.нар. Народен съд (1944 – 1945).[2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Попцветков е роден в Самоводене на 16 септември 1887. Учи във Велико Търново. Завършва Педагогическо училище в Шумен през 1907 г. Член на БРСДП т.с. от 1907 г. Завършва Юридическия факултет на СУ през 1912. Специализира право и в Берлин. Участва като подпоручик в Балканските войни. През Първата световна война е запасен поручик, взводен командир в 18-и пехотен полк. За бойни отличия и заслуги във войната е награден с ордени „За храброст“ IV степен и „За военна заслуга“ V степен.[3] Ранен на Южния фронт. След войните адвокатства във В. Търново, София и Русе 1919 – 1945. През 1918 г. е секретар на ОК на БРСДП в Търново. През 1919 г. е избран за народен представител. Деец на Комунистическата партия. От 1922 г. е секретар на Окръжния комитет на БКП в Русе. Член на Международния съюз на адвокатите. Многократно интерниран в лагери от 1938 до 1944 г. Един от организаторите на Народ­ния фронт в България.

Става обвинител във Втори състав на т.нар. Народен съд,[2][4] Иска 15 смъртни присъди срещу депутати. Сътрудник и редактор на вестници като „Ехо“, „Новини“ и др. Посланик в Турция и Австрия. Ръководител на Държавния арбитраж 1970 – 1973. Умира в София през 1974 г. Негови спомени и документи се съхраняват в Централния държавен архив – Ф. 1113К, 1 опис, 10 а.е., 1944 – 1968[5].

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Стопанската криза в България. 1929, 96 с.
  • Високите лихви и насоки за някои видове кооперации. 1933, 96 с.
  • Стопанската разруха на България. 1945, 56 с.
  • Земеделският въпрос в България. 1947, 1 52 с.170.
  • Турция. 1954, 226 с.
  • Гърция и Турция в лагера на империалистите (Политико-стопански очерк). 1964, 196 с
  • Живот за Партията (Спомени 1900 – 1944 г.). 1972, 259 с.
  • Неизвестни страници от миналото: (1919, 1923, 1925, 1944, 1956, 1968). Сб. статии, спомени и из­следвания. Състав. Върбан Н. Тодоров. 1993, 352 с.

Източници[редактиране | редактиране на кода]