Габба

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Габба (на нидерландски: Gabber) е агресивен стил в електронната музика и е поджанр на хардкор техното. Думата габба идва от „khaber” (холандски) и означава „приятел”. Тя е създадена в Ротердам в отговор на хаус сцената в Амстердам, която била определяна като „снобска и претенциозна”. Въпреки че и на други места по това време се появява подобна музика, Ротердам се счита за нейния роден град. Същността на габбата е, завъртян, усукан звук, с голяма ударна сила, който е толкова бърз и сложен, че звуковата му вълна е почти квадратна, а тонът е разпознаваемо мелодичен. За неговото произвеждане най-често се използва Roland Alpha Juno или Roland TR-909. За разлика от обикновеното техно, което се характеризира с 130 – 140 удара/мин., темпото на габбата е доста по-бързо 160-220. Насилие, дрога и псувни са обичайната тема в стила, като текста често се крещи или е забързан, разместен (обърнат) или с висока тоналност. Музикалният стил габба е съпровождан и от танц – хаккен (Hakken), който се състои от бързи малки стъпки под ритъма на бас барабана. Най-често участват само краката, но също така торса и ръцете.

Произход[редактиране | edit source]

За първаото габба-парче се приема We Have Arrived (1990) на Mescalinum United, в кояето има типичната смесица от техно и индустриал с мрачно, агресивно настроение. В първата половина на 90те габбата вече била ясно изразена мода не само в музиката. Феновете на стила носели напластени спортни дрехи (анцузи, маратонки,развлечени, понякога кожени якета), а повечето от тях били с бръснати глави. Стилът се ражда в края на 80те, но някои твърдят, че се е повил през 95та чрез хепи-хардкора(happy hardcore), а феновете смятат,че това е станало чрез комерсиализация в по-млада аудитория, която била прикачена към сцената. Организацията ID&T спомогнала за популяризирането на габбата, като организирала партита (най-забележимите от коита са Thunderdome партитата) и продавала стоки. Понятието „габба” обаче, се използва рядко, заради опетняването през 90те, и повечето хора казват „хардкор” (hardcore). След като известно време прекарва на ъндърграунд сцената, през 2002 габбата отново започва да печели популярност в Холандия, въпреки че стилът вече е по-зрял, мрачен и индустриален. Навсякъде по света, тя никога не е губила оригиналното си въздействие и завладяващата си сила, а е развила много поджанрове: от Digital Hardcore до Breakcore, от Noisecore до Speedcore.

Nu Gabber Style[редактиране | edit source]

В края на 90те има ясно разделение на хардкор сцената. Някои диджеи започват да правят по-бавен стил с по-нисък и по-тежък бас, който отеквал по-дълго отколкото е възможно в обикновения бърз вариант. Този нов стил се определя като „Main stream” или „New Style” (или „Nu Style”) и „New Skool” и тъй като темпото ставало все по-бавно и по-бавно, музиката заприличала на хард техно(hard techno). Поради това, че много от феновете мразели хард техно се случвало на едно и също парти половината публика да вика за диджея, а другата половина – против него, в зависимост от темпото на парчетата им. Днешната габба е с темпо 160 - 170 удара/мин., което е малко по-бавно от началния ротердамски и по-бързо от ню-стайл траковете.

Стил[редактиране | edit source]

Габбата се характеризира със звука си с барабани и бас. Всъщност тя произлиза от обикновен синтезиран звук от касата който е ускорен и утежнен. Звуковата вълна, въпреки че е синусоидална, има почти квадратна форма. Резултатът от това е, че спектърът на честотата се разширява, което създава по-силен и агресивен звук. Това също така увеличава поносимостта. Поради това изменение барабаните също придобиват мелодичен тон. Не е необичайно ако оттенъка на касата се промени и започне да следва линията на баса. Друг често използван звук е „хувър” (hoover), който се възпроизвежда със синтезатора Roland Alpha Juno. „Хувър” е дращещ, дрезгав, провлачен звук, който в по-ниска тоналност създава мрачна, тягостна бас-линия. В по-висока тоналност той е агресивен и прилича на писък. В бързите габба парчета се използва бърз хувър. През годините употребата му се е развила и nuskool вълната разчита на по-чист supersaw зв{{Биография инфо Стиловете Oldskool gabber и Nuskool gabber се различават главно по темпото:

  • Oldskool gabber – „тежестта” се изразява в скоростта; темпото рядко пада под 180 удара/мин., а касата е често е толкова бърза, че отделните звукове не се различават.
  • Nuskool gabber – по-бавен; темпото е под 160 удара/мин.( Rotterdam Terror Corps развиват нов стил при който ударите са разделени на 3, хувърите са стакати, което придава маршовиден характер на мелодията)

Видове[редактиране | edit source]

През 2000г се отрича концентрирането само върху темпото ( често над 200 удара/мин.) и повечето поджанрове създали определени отличителни черти и се различават главно по силата на баса:

  • Terrorcore – използва същия разкривен барабан както в nu-style gabber продукциите; парчетата са минималистични и немелодични, темите са изключително агресивни. Представители - Delta 9, Lenny Dee, Unexist и Tieum.
  • Frenchcore – повлиян от стария габба стил; впечатление за подскачане; лек, бушуващ. Представители - Speedfreak, Radium, The Sickest Squad, Pattern J.
  • UK gabber – замества бас-линията с по-натуралистичен, тежък, отекващ звук. Влияе се от Breakcore. Представители - DJ Producer, Bryan Fury, Deathmachine, Teknoist и Detest.

Погрешни схващания[редактиране | edit source]

През 90те се е смятало, че габбата е свързана с нео-фашизма в Германия и Американския Среден Запад. Повечето фенове не принадлежат към тази група, а и много представители правят парчета със строго анти-расистки послания.

Представители[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Gabber“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.