Габба

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Габба (на нидерландски: Gabber) е агресивен стил в електронната музика и е поджанр на хардкор техното. Думата габба идва от „khaber“ (холандски) и означава „приятел“. Тя е създадена в Ротердам в отговор на хаус сцената в Амстердам, която била определяна като „снобска и претенциозна“. Въпреки че и на други места по това време се появява подобна музика, Ротердам се счита за нейния роден град. Същността на габбата е, завъртян, усукан звук, с голяма ударна сила, който е толкова бърз и сложен, че звуковата му вълна е почти квадратна, а тонът е разпознаваемо мелодичен. За неговото произвеждане най-често се използва Roland Alpha Juno или Roland TR-909. За разлика от обикновеното техно, което се характеризира със 130 – 140 удара/мин., темпото на габбата е доста по-бързо 160 – 220. Насилие, дрога и псувни са обичайната тема в стила, като текста често се крещи или е забързан, разместен (обърнат) или с висока тоналност.

Музикалният стил габба е съпровождан и от танц – хаккен (Hakken), който се състои от бързи малки стъпки под ритъма на бас барабана. Най-често участват само краката, но също така торса и ръцете.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Началото на жанра датира от края на 80-те в Белгия в рамките на сцената New Beat, озаглавена Donut Dollies HNO3, издадена през 1988 г. или Mörder ZAG, издадена през 1989 г. За първото габба парче се приема We Have Arrived (1990) на Mescalinum United, в кояето има типичната смесица от техно и индустриал с мрачно, агресивно настроение. В първата половина на 90-те габбата вече била ясно изразена мода не само в музиката. Феновете на стила носели напластени спортни дрехи (анцузи, маратонки, развлечени, понякога кожени якета), а повечето от тях били с бръснати глави.

Стилът се ражда в края на 80-те, но някои твърдят, че се е повил през 95-а чрез хепи-хардкора(happy hardcore), а феновете смятат, че това е станало чрез комерсиализация в по-млада аудитория, която била прикачена към сцената. Организацията ID&T спомогнала за популяризирането на габбата, като организирала партита (най-забележимите от коита са Thunderdome партитата) и продавала стоки. Понятието „габба“ обаче, се използва рядко, заради опетняването през 90-те, и повечето хора казват „хардкор“ (hardcore). След като известно време прекарва на ъндърграунд сцената, през 2002 габбата отново започва да печели популярност в Холандия, въпреки че стилът вече е по-зрял, мрачен и индустриален. Навсякъде по света, тя никога не е губила оригиналното си въздействие и завладяващата си сила, а е развила много поджанрове: от Digital Hardcore до Breakcore, от Noisecore до Speedcore.

Nu Gabber Style[редактиране | редактиране на кода]

В края на 90-те има ясно разделение на хардкор сцената. Някои диджеи започват да правят по-бавен стил с по-нисък и по-тежък бас, който отеквал по-дълго отколкото е възможно в обикновения бърз вариант. Този нов стил се определя като „Main stream“ или „New Style“ (или „Nu Style“) и „New Skool“ и тъй като темпото ставало все по-бавно и по-бавно, музиката заприличала на хард техно(hard techno). Поради това, че много от феновете мразели хард техно се случвало на едно и също парти половината публика да вика за диджея, а другата половина – против него, в зависимост от темпото на парчетата им. Днешната габба е с темпо 160 – 170 удара/мин., което е малко по-бавно от началния ротердамски и по-бързо от ню-стайл траковете.

Стил[редактиране | редактиране на кода]

Габбата се характеризира със звука си с барабани и бас. Всъщност тя произлиза от обикновен синтезиран звук от касата който е ускорен и утежнен. Звуковата вълна, въпреки че е синусоидална, има почти квадратна форма. Резултатът от това е, че спектърът на честотата се разширява, което създава по-силен и агресивен звук. Това също така увеличава поносимостта. Поради това изменение барабаните също придобиват мелодичен тон. Не е необичайно ако оттенъка на касата се промени и започне да следва линията на баса.

Друг често използван звук е „хувър“ (hoover), който се възпроизвежда със синтезатора Roland Alpha Juno. „Хувър“ е дращещ, дрезгав, провлачен звук, който в по-ниска тоналност създава мрачна, тягостна бас-линия. В по-висока тоналност той е агресивен и прилича на писък. В бързите габба парчета се използва бърз хувър. През годините употребата му се е развила и nuskool вълната разчита на по-чист supersaw зв{{Биография инфо Стиловете Oldskool gabber и Nuskool gabber се различават главно по темпото:

  • Oldskool gabber – „тежестта“ се изразява в скоростта; темпото рядко пада под 180 удара/мин., а касата е често е толкова бърза, че отделните звукове не се различават.
  • Nuskool gabber – по-бавен; темпото е под 160 удара/мин.(Rotterdam Terror Corps развиват нов стил при който ударите са разделени на 3, хувърите са стакати, което придава маршовиден характер на мелодията)

Видове[редактиране | редактиране на кода]

През 2000 г. се отрича концентрирането само върху темпото (често над 200 удара/мин.) и повечето поджанрове създали определени отличителни черти и се различават главно по силата на баса:

  • Terrorcore – използва същия разкривен барабан както в nu-style gabber продукциите; парчетата са минималистични и немелодични, темите са изключително агресивни. Представители – Delta 9, Lenny Dee, Unexist и Tieum.
  • Frenchcore – повлиян от стария габба стил; впечатление за подскачане; лек, бушуващ. Представители – Speedfreak, Radium, The Sickest Squad, Pattern J.
  • UK gabber – замества бас-линията с по-натуралистичен, тежък, отекващ звук. Влияе се от Breakcore. Представители – DJ Producer, Bryan Fury, Deathmachine, Teknoist и Detest.

Погрешни схващания[редактиране | редактиране на кода]

През 90-те се е смятало, че габбата е свързана с нео-фашизма в Германия и Американския Среден Запад. Повечето фенове не принадлежат към тази група, а и много представители правят парчета със строго анти-расистки послания.

Представители[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Gabber в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​