Галактична нишка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Галактичните нишки, стени и празнини заедно образуват мрежовидни структури.

Галактична нишка (също галактична стена или комплекс от свръхкупове) са най-големите познати структури във вселената. Те са масивни, нишкообразни образувания с обичайна дължина от 50 до 80 мегапарсека (163 – 261 милиона светлинни години), които съставляват границите между големите празнини във вселената.[1] Нишките са съставени от гравитационно свързани галактики. Частите, в които много галактики са много близко една до друга се наричат свръхкупове.

Образуване[редактиране | редактиране на кода]

В модела Ламбда-CDM на еволюцията на вселената, галактичните нишки образуват и следват мрежовидни низове от тъмна материя.[2] Смята се, че тази тъмна материя диктува структурата на вселената в най-голям мащаб. Тъмната материя гравитационно привлича барионната материя и именно тази „нормална“ материя образува дългите тънки стени на галактичните нишки.

Откриване[редактиране | редактиране на кода]

Откриването на структури, по-големи от свръхкуповете, започва към края на 1980-те години. През 1987 г. астрономът Ричард Брент Тъли от Хавайския университет идентифицира това, което той нарича комплекс от свръхкупове Риби-Кит. През 1989 г. е открита Велика стена CfA2,[3] а през 2003 г. и Велика стена Слоун.[4] На 11 януари 2013 г. учени от университета на Централен Ланкашир обявяват, че са открили голяма квазарна група, Huge-LQG, която прави предишните открити галактични нишки да изглеждат дребни.[5] През ноември 2013 г., използвайки гама-изригвания като отправни точки, астрономи откриват Велика стена Херкулес-Северна Корона – изключително голяма нишка с диаметър от над 10 милиарда светлинни години.[6][7][8]

Нишки[редактиране | редактиране на кода]

Стандартните нишки имат относително сходни голяма и малка ос по напречно сечение.

Нишки от галактики
Нишка Дата Средно разстояние Размер Бележки
Косите на Вероника Свръхкупът Косите на Вероника лежи в едноименната нишка.[9] Съставлява част от Велика стена CfA2.[10]
Персей-Пегас 1985 г. Свързана със свръхкупа Риби-Кит, докато свръхкупът Персей-Риби е част от нишката.[11]
Голяма мечка Свързана с CfA Хомункулус, част от нишката образува част от „крака“ на Хомункулус.[12]
Рис-Голяма мечка 1999 г. от 2000 km/s до 8000 km/s в пространство с червено изместване Свързана с и различна от свръхкупа Рис-Голяма мечка.[12]
Нишка около прото-купа ClG J2143-4423 2004 г. z=2,38 110 Mpc Нишка, открита през 2004 г., с дължина на Великата стена. Към 2008 г. това все още е най-голямата структура отвъд второто червено отместване.[13][14][15][16]

Галактични стени[редактиране | редактиране на кода]

Галактичните стени са видове нишки, които имат значително по-голяма голяма ос от малката ос по напречно сечение.

Галактични стени
Стена Дата Средно разстояние Размер Бележки
Велика стена CfA2 1989 г. z = 0з03058 750 Mly дълга
250 Mly широка
20 Mly дебела
Това е първата открита свръхголяма структура или псевдоструктура във вселената. CfA Хомункулус лежи в сърцевината на Великата стена, а свръхкупа Косите на Вероника образува по-голямата част от структурата на Хомункулус.[17][18]
Велика стена Слоун 2003 г. z = 0,07804 433 Mpc Това е най-голямата позната галактична нишка,[17] преди да бъде задмината от откритата 10 години по-късно Велика стена Херкулес-Северна Корона.
Стена Скулптор (Южна стена) 8000 km/s дълга
5000 km/s широка
1000 km/s дебела
в пространство с червено изместване
Стената Скулптор е „успоредна“ на стената Пещ и „перпендикулярна“ на стената Жерав.[19][20]
Стена Жерав Стената Жерав е „перпендикулярна“ на стените Пещ и Скулптор.[20]
Стена Пещ Част от тази стена е купът Пещ. Стената е „успоредна“ на стената Скулптор и „перпендикулярна“ на стената Жерав.[19][20]
Велика стена Херкулес-Северна Корона 2013 г. z ≈ 2[7] 3 Gpc[7] Най-голямата известна структура във вселената.[6][7][8]

Карта на близките галактични стени[редактиране | редактиране на кода]

Вселената на 500 милиона светлинни години от Земята, обхващаща близките галактични стени.

Големи квазарни групи[редактиране | редактиране на кода]

Големите квазарни групи (ГКГ) са едни от най-големите познати структури във вселената.[21]

Големи квазарни групи
ГКГ Дата Средно разстояние Размер Бележки
Клоус-Кампусано
(U1.28, CCLQG)
1991 г. z=1,28
  • 630 Mpc
Това е най-голямата известна структура във вселената от 1991 до 2011 г., когато е открита U1.11.
U1.11 2011 г. z=1,11
  • 780 Mpc
Най-голямата известна структура във вселената за няколко месеца до откриването на Huge-LQG.
Huge-LQG 2012 г. z=1,27
  • 1240 Mpc
Най-голямата известна структура във вселената[21][22] до откриването на Велика стена Херкулес-Северна Корона година по-късно.[7]

Комплекс от свръхкупове[редактиране | редактиране на кода]

Комплекс от свръхкупове
Име Дата Средно разстояние Размер Бележки
Риби-Кит 1987 г. 1 милиарда ly широк
150милиона ly дълбок
Съдържа свръхкупа Дева и Местната група.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Bharadwaj, Somnath и др. The Size of the Longest Filaments in the Universe. // Astrophys J 606 (1). 2004. DOI:10.1086/382140. с. 25 – 31.
  2. Riordan, Michael. Shadows of Creation: Dark Matter and the Structure of the Universe. W H Freeman & Co (Sd), март 1991. ISBN 0-7167-2157-0.
  3. M. J. Geller & J. P. Huchra, Science 246, 897 (1989).
  4. Sky and Telescope, "Refining the Cosmic Recipe", 14 ноември 2003
  5. Wall, Mike. Largest structure in universe discovered. // Fox News, 11 януари 2013.
  6. а б Horvath, Istvan и др. Possible structure in the GRB sky distribution at redshift two. // Astronomy & Astrophysics 561. 2014. DOI:– 6361/201323020 10.1051/0004 – 6361/201323020. с. id.L12.
  7. а б в г д Horvath I., Hakkila J., and Bagoly Z. и др. The largest structure of the Universe, defined by Gamma-Ray Bursts. // 7th Huntsville Gamma-Ray Burst Symposium, GRB 2013: paper 33 in eConf Proceedings C1304143 1311. 2013. с. 1104.
  8. а б Klotz, Irene. Universe's Largest Structure is a Cosmic Conundrum. // discovery, 19 ноември 2013. Посетен на 22 ноември 2013.
  9. 'Astronomy and Astrophysics' (ISSN 0004 – 6361), т. 138, no. 1, септември 1984, с. 85 – 92. Research supported by Cornell University „The Coma/A 1367 filament of galaxies“ 09/1984 bibcode 1984A&A...138...85F
  10. THE ASTRONOMICAL JOURNAL, 115:1745 – 1777, 1998 May ; THE STAR FORMATION PROPERTIES OF DISK GALAXIES: Hα IMAGING OF GALAXIES IN THE COMA SUPERCLUSTER
  11. 'Astrophysical Journal', Part 1 (ISSN 0004-637X), т. 299, 1 декември 1985, с. 5 – 14. „A possible 300 megaparsec filament of clusters of galaxies in Perseus-Pegasus“ 12/1985 bibcode 1985ApJ...299....5B
  12. а б The Astrophysical Journal Supplement Series, т. 121, и. 2, с. 445 – 472. „Photometric Properties of Kiso Ultraviolet-Excess Galaxies in the Lynx-Ursa Major Region“ 04/1999 bibcode 1999ApJS..121..445T
  13. NASA, GIANT GALAXY STRING DEFIES MODELS OF HOW UNIVERSE EVOLVED, 7 януари 2004
  14. The Distribution of Lyα‐Emitting Galaxies at z = 2.38. // The Astrophysical Journal 602. DOI:10.1086/381145. с. 545 – 554.
  15. The Distribution of Lyα‐emitting Galaxies at z =2.38. II. Spectroscopy. // The Astrophysical Journal 614. DOI:10.1086/423417. с. 75 – 83.
  16. Relativistic Astrophysics Legacy and Cosmology – Einstein's, ESO Astrophysics Symposia, Volume . ISBN 978-3-540-74712-3. Springer-Verlag Berlin Heidelberg, 2008, с. 358 „Ultraviolet-Bright, High-Redshift ULIRGS“ 00/2008 bibcode 2008ralc.conf..358W
  17. а б Chin. J. Astron. Astrophys. т. 6 (2006), No. 1, 35 – 42 Super-Large-Scale Structures in the Sloan Digital Sky Survey. //
  18. Scientific American, т. 280, No. 6, с. 30 – 37 "Mapping the Universe". // 06/1999 bibcode 1999SciAm.280f..30L
  19. а б Unveiling large-scale structures behind the Milky Way. Astronomical Society of the Pacific Conference Series, Vol. 67; Proceedings of a workshop at the Observatoire de Paris-Meudon; 18 – 21 January 1994; San Francisco: Astronomical Society of the Pacific (ASP); c1994; edited by Chantal Balkowski and R. C. Kraan-Korteweg, с. 21 ; Visualization of Nearby Large-Scale Structures ; Fairall, A. P., Paverd, W. R., & Ashley, R. P. ; 1994ASPC...67...21F
  20. а б в Astrophysics and Space Science, т. 230, и. 1 – 2, с. 225 – 235 „Large-Scale Structures in the Distribution of Galaxies“ 08/1995 bibcode 1995Ap&SS.230..225F
  21. а б ScienceDaily, "Biggest Structure in Universe: Large Quasar Group Is 4 Billion Light Years Across", Royal Astronomical Society, 11 януари 2013
  22. Clowes, Roger G.; Harris, Kathryn A.; Raghunathan, Srinivasan; Campusano, Luis E.; Soechting, Ilona K.; Graham, Matthew J.; „A structure in the early universe at z ~ 1.3 that exceeds the homogeneity scale of the R-W concordance cosmology“; arxiv 1211.6256 ; bibcode 2012arXiv1211.6256C ; doi 10.1093/mnras/sts497 ; Monthly Notices of the Royal Astronomical Society, 11 януари 2013