Галилееви спътници

Фотомонтаж на четирите Галилееви спътника на Юпитер, съпоставящ техните размери с този на Юпитер. От горе надолу това са: Йо, Европа, Ганимед и Калисто

Галилееви луни или Галилееви спътници се наричат четирите от 67 естествени спътника на планетата Юпитер, открити от Галилео Галилей на 7 януари 1610 година, или малко дни по-рано. Те са най-големите от всички спътници на планетата. Те са видими дори със сравнително слаб телескоп. Имената на четирите луни са Европа, Ганимед, Калисто и Йо. Луните Европа, Ганимед и Калисто са от океански тип, а Йо е от вулканичен тип.

Орбитите на Йо, Европа и Ганимед са в резонанс на Лаплас - за всеки четири орбити на Йо, Европа прави две, а Ганимед прави точно една. Този ефект разтегля техните орбити във форма на елипси. Приливните сили на Юпитер от друга страна се стремят да направят орбитите на неговите спътници по-близки до кръгови. Когато са близко до Юпитер, гравитацията на планетатагигант деформира спътниците в елипсоидна форма, позволявайки им да възстановят сферичната си форма само, когато са по-далече него. Тези цикли водят до нагряване във вътрешността на спътниците, най-силно на Йо и по-слабо на Европа. Йо е небесното тяло с най-силна вулканична активност в Слънчевата система.

Йо е най-вътрешния от четирите Галилееви спътници на Юпитер и един от най-големите спътници в Слънчевата система. Първият от Галилеевите спътници, Йо, по размери превъзхожда Луната. Има атмосфера и йоносфера, състояща се основно от йони на сярата и натрия. Много силна вулканична дейност (по-голяма от земната). Размерите на вулканичните кратери достигат стотици километри, макар и с неголяма височина. Само в полярната област на Йо има вулкани, високи около 10 км. Изригванията на сяра от тях достигат до 250км. Диаметър му е 3 643 km, маса - 8.93×1022, среден орбитален радиус - 421 800 km и орбитален период - 0.77 дни.

Европа е четвъртия по големина естествен спътник на Юпитер и най-малкия от четирите Галилееви луни. Диаметър му е 3 122 km, маса 4- .8×1022, среден орбитален радиус 6-71 100 km и орбитален период - 3.55 дни.

Ганимед е най-големия спътник в Слънчевата система, с радиус по-голям от този на Меркурий и на Плутон (но с двойно по-малка маса). Диаметър му е 5 262 km, маса 1.48×1023, среден орбитален радиус 1 070 400 km и орбитален период 7.16 дни.

Калисто е втория по големина естествен спътник на Юпитер и третия в Слънчевата система. Диаметър му е 4 821 km, маса - 1.08×1023, среден орбитален радиус - 1 882 700 km и орбитален период - 16.69 дни.

Йо, Европа и Калисто са имена на любовници на Зевс, върховен бог от древногръцката митология, съответстващ на бога Юпитер в римската митология.

Първият от Галилеевите спътници, Йо, по размери превъзхожда Луната. Има атмосфера и йоносфера, състояща се основно от йони на сярата и натрия. Много силна вулканична дейност (по-голяма от земната). Размерите на вулканичните кратери достигат стотици километри, макар и с неголяма височина. Само в полярната област на Йо има вулкани, високи около 10 км. Изригванията на сяра от тях достигат до 250к

Европа е била финикийска благородничка, дъщеря на финикийския цар Агенор. Похитена е от Зевс и е пренесена на остров Крит. По-късно, тя става кралица на острова.

Калисто е нимфа от Аркадия. Превърната е в мечка от ревнивата жена на Зевс -богинята Хера.

Ганимед е името на сина на троянския цар Трос и нимфата Калироя от древногръцката митология, който е бил най-красивия сред смъртните.

Имената на спътниците са предложени от Симон Мариус скоро след откриването им, но не са използвани до средата на 20-ти век. Преди това Галилеевите луни са наричани Юпитер 1, 2, 3 и 4.

Галилеевите спътници са:

Име	Диаметър (км)	Маса (kg)	Среден орбитален радиус (км)	Орбитален период	Тип
Йо	3643	8,93×10²²	421 800	1,77 дни	Вулканичен
Европа	3122	4,8×10²²	671 100	3,55 дни	Океански
Ганимед	5262	1,48×10²³	1 070 400	7,16 дни	Океански
Калисто	4821	1,08×10²³	1 882 700	16,69 дни	Океански