Ганимед (спътник)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Ганимед.

Ганимед
Ганимед
Ганимед заснет от апарата Галилео
Откриване
Открит от Галилео Галилей
Симон Мариус
Дата 11 януари 1610
Орбитални параметри (епоха J2000)
Среден орбитален радиус 1,07×106 km
Ексцентрицитет 0,0015
Орбитален период 7 дни 3 часа 42,6 мин.
Инклинация 0,195°
Естествен спътник на Юпитер
Физически характеристики
Среден диаметър 5262,4 km
Площ 87 000 000 km2
Маса 1,482×1023 kg
Средна плътност 1,936 g/cm3
Повърхностна гравитация 1,42 m/s2
(0,1449 G)
Период на въртене 7 дни 3 часа 42,6 мин
(синхронен)
Наклон на оста неизв.
Албедо 0,43
Повърхностна температура
- мин.
- средна
- макс.


неизв.
113 K
неизв.
Атмосферни характеристики
Атмосферно налягане следи
Кислород 100%
Вътрешната структура на Ганимед

Ганимед е най-големият спътник в Слънчевата система, с радиус по-голям от този на Меркурий (но със значително по-малка маса) и от Плутон. Открит е на 11 януари 1609 г. от Галилео Галилей и носи името на най-красивия между смъртните – син на троянския цар Трос и нимфата Калироя от древногръцката митология. Името е предложено от Симон Мариус скоро след откриването му, но то не навлиза в широка употреба до началото на 20 век. Преди това Ганимед е наричан Юпитер 3 или третият спътник на Юпитер.

Физически характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Ганимед е съставен главно от силикатни скали и лед. На повърхността му има ледена кора, плаваща върху течен океан, който я разделя от скалното ядро на спътника. Според данните, събрани от Галилео, Ганимед е изграден от три слоя: сравнително малко по размери разтопено желязо с вероятни примеси на сяра ядро, обвито от силикатна мантия и повърхностна покривка от вода в течно и твърдо състояние. Наличието на обособено метално ядро е признак за планетарна диференциация, протекла след образуването на спътника и изискваща значително количество топлина. Според някои учени, като се изключи слоят от лед, Ганимед е сходен по строеж и начин на образуване с Йо.

Граница между тъмния регион Nicholson Regio и светлия Harpagia Sulcus

На повърхността на Ганимед се наблюдават два основни типа местности: стари и покрити с многобройни кратери тъмни области, и по-млади (но поне на 3 милиарда години) и по-светли райони с разломи и хребети. За разломите и хребетите се смята, че са с тектоничен произход – предполага се, че Ганимед има подвижни литосферни плочи, подобни на земните. Освен това са наблюдавани потоци от застинала лава, издаващи наличието на вулканизъм в миналото на спътника. Хребети и разломи се наблюдават и на Енцелад, Миранда и Ариел. Райони, осеяни с кратери, се наблюдават на Калисто.

Възрастта на терена на Ганимед е определена посредством измерване на гъстотата на кратерите на около 3 до 3,5 милиарда години. Наблюдава се наслагване на кратерите и разломите, което говори за значителната възраст на последните. Някои от кратерите са по-млади и на тях са видими следи от изхвърлен материал вследствие на удари. За разлика от кратерите на Луната на същата възраст, тези на Ганимед са гладки. При тях липсват пръстеновидни хребети и централна вдлъбнатина, а за ледената покривка на спътника се предполага, че в геологически период от време може да изглади повърхностния релеф поради „течливостта“ си (подобно на земен ледник).

Най-голямата забележителност на Ганимед е равнината Galileo Regio, както и поредица концентрични хребети, са остатък от древен кратер, изгладен с времето от геологичните процеси.

С помощта на телескопа Хъбъл беше открита тънка атмосфера, състояща се кислород, за която се предполага, че се е формирала под въздействието на слънчевия вятър и заредени частици от магнитното поле на Юпитер. Атмосферата на Ганимед е аналогична по произход с тази на Европа и със сигурност е с небиологичен произход.

Апаратът Галилео откри наличието на магнитно поле на Ганимед, за което се смята, че се поражда или от процеси в металното ядро, или в соления му океан под повърхността при преминаването през магнитните линии на полето на Юпитер. Ганимед е единственият спътник в Слънчевата система, за който е известно, че има собствена магнитосфера.

Ганимед в киното и фантастиката[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]


Спътници на Юпитер
... | Европа | Ганимед | Калисто | ...
Група на Амалтея | Йо | Европа | Ганимед | Калисто | Темисто
Група на Хималия | Карпо | S/2003 J 12 | Група на Ананке
Група на Карме | Група на Пасифая | S/2003 J 2