Земна мантия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Мантия (планета))
Направо към навигацията Направо към търсенето
Вътрешен строеж на Земята
Земята - вътрешен строеж.png
  Горна мантия
  Долна мантия

Мантията е част от космически обект. Вътрешността на Земята също като другите планети e разделена на слоеве (геосфери). Мантията е слоят между земната кора (граница на Мохоровичич) и земното ядро (граница на Гутенберг). Земната мантия е дебела около 2900 km скалиста маса, запълваща около 70% от Земята. Тя е плътна и обгръща ядрото, което заема около 30% от Земята.

Предишни етапи на сеизмична активност са отделили от нея тънък слой на повърхността, наречен земна кора, на която живеят хората и останалите живи организми. Земната мантия е изградена от магма, но щом тази магма излезе на повърхността на земята с помощта на вулкани и др. тя започва да се нарича лава.

Разположение[редактиране | редактиране на кода]

Над ядрото е разположена мантията. Това е най-дебелия слой обхващащ 66% от земната маса. Отдолу нагоре тя постепенно се променя, затова се разделя на долна, средна и горна земна мантия. Само най-външната част на земната мантия е изградена от твърди скали. Под тях е пластичната астеносфера. Там температурата е над 1300 оС и скалите там са в разтопено състояние, наречено магма. Веществата в астеносферата са в непрекъснато движение (конвекция).

Състав[редактиране | редактиране на кода]

Химичният състав на мантията на мантията е труден за определяне с висока точност, тъй като тя като цяло е недостъпна. Рядко излагане на мантийни скали се случва при офиолитите, където части от океанската литосфера са претърпели обдукция върху континент. Мантийни скали могат да бъдат намирани и под формата на ксенолити в базалт или кимберлит.

Състав на горната земна мантия (при средноокеански хребет)[1][2]
Съединение Масов процент
SiO2 44,71
Al2O3 3,98
FeO 8,18
MnO 0,13
MgO 38,73
CaO 3,17
Na2O 0,13
Cr2O3 0,57
TiO2 0,13
NiO 0,24
K2O 0,006
P2O5 0,019

Повечето оценки на състава на мантията се базират на скали главно от горната мантия. Съществуват разногласия относно това дали останалата част от мантията, особено долната мантия, има същият масов състав.[3] Съставът на мантията се променил в хода на историята на Земята, поради изваждането на магма, която се е втвърдила, за да образува океанска и континентална кора.

Температура и налягане[редактиране | редактиране на кода]

В мантията температурите варират от около 200 °C при горната граница с кората до около 4000 °C при границата с ядрото.[4] Геотермалният градиент на мантията се увеличава рязко в пограничните слоеве отгоре и отдолу на мантията и се увеличава постепенно през вътрешността ѝ.[5] Въпреки че по-високите температури надскачат многократно точките на топене на мантийните скали на повърхността (около 1200 °C за перидотит), мантията е почти изцяло твърда.[6] Огромното литостатично налягане, под което се намира мантията, предотвратява топенето, тъй като температурата на топене се покачва с нарастване на налягането. Налягането в мантията расти от няколко kbar при границата на Мохоровичич до 1390 kbar (139 GPa) при границата с ядрото.[4]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Workman, Rhea K. и др. Major and trace element composition of the depleted MORB mantle (DMM). // Earth and Planetary Science Letters 231 (1 – 2). февруари 2005. DOI:10.1016/j.epsl.2004.12.005. с. 53 – 72.
  2. Anderson, D.L.. New Theory of the Earth. Cambridge University Press, 2007. ISBN 9780521849593. с. 301.
  3. Murakami, Motohiko и др. A perovskitic lower mantle inferred from high-pressure, high-temperature sound velocity data. // Nature 485 (7396). May 2012. DOI:10.1038/nature11004. с. 90 – 94.
  4. а б Katharina., Lodders,. The planetary scientist's companion. New York, Oxford University Press, 1998. ISBN 1423759834. OCLC 65171709.
  5. Turcotte, DL. 4. // Geodynamics. 2nd. Cambridge, England, UK, Cambridge University Press, 2002. ISBN 978-0-521-66624-4. с. 136 – 7.
  6. Louie, J.. Earth's Interior. // University of Nevada, Reno, 1996. Посетен на 24 декември 2007.