Пръстени на Юпитер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Схема на пръстеновата система на Юпитер и четирите основни компонента

Пръстените на Юпитер са система планетарни пръстени около Планетата Юпитер. Това е третата пръстенова система, открита в Слънчевата система след тези на Сатурн и Уран. За първи път пръстените са наблюдавани през 1979 от сондата Voyager 1[1] и изследвани през 1990-те от Галилео.[2] Пръстените са наблюдавани и от Хъбъл и от Земята през последните 25 години.[3] Наземните наблюдения на пръстените изискват използването на най-големите телескопи.[4]

Пръстените на Юпитер са тънки и са съставени предимно от прах.[1][5] Пръстените се разделят на 4 основни компонента: тънък вътрешен слой, известен като „ореол“; относително ярък и изключително тънък „основен пръстен“ и два широки и дебели външни „газови пръстени“, кръстени на луните, от чийто материал са съставени: Амалтея и Тива.[6]

Основният пръстен и „ореолът“ са съставени от прах, изхвърлен при сблъсъците с висока скорост на метеороити с луните Метис, Адрастея и други небесни тела.[2] Снимките с висока разделителна способност, получени от New Horizons през февруари и март 2007 разкриват фината структура на основния пръстен.[7]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Smith, B. A. и др. The Jupiter System through the Eyes of Voyager 1. // Science 204. 1979. с. 951 – 957, 960 – 972.
  2. а б Ockert-Bell, M. E. и др. The Structure of Jupiter’s Ring System as Revealed by the Galileo Imaging Experiment. // Icarus 138. 1999. DOI:10.1006/icar.1998.6072. с. 188 – 213.
  3. Meier, R. и др. Near Infrared Photometry of the Jovian Ring and Adrastea. // Icarus 141. 1999. DOI:10.1006/icar.1999.6172. с. 253 – 262.
  4. de Pater, I. и др. Keck Infrared Observations of Jupiter’s Ring System near Earth’s 1997 Ring Plane Crossing. // Icarus 138. 1999. DOI:10.1006/icar.1998.6068. с. 214 – 223.
  5. Showalter, M. A. и др. Jupiter's Ring System: New Results on Structure and Particle Properties. // Icarus 69 (3). 1987. DOI:– 1035(87)90018 – 2 10.1016/0019 – 1035(87)90018 – 2. с. 458 – 498.
  6. Esposito, L. W.. Planetary rings. // Reports On Progress In Physics 65. 2002. с. 1741 – 1783.
  7. Morring, F.. Ring Leader. // Aviation Week&Space Technology. 7 май 2007. с. 80 – 83.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]