Вояджър 1

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Вояджър 1
Вояджър 1
Апаратът Вояджър 1
Общи данни
По програма на НАСА
Основни изпълнители JPL
Тип автоматичен
Основни цели планетарни изследвания
Дата на изстрелване 5 септември 1977 г.
Кейп Канаверъл
Стартова установка Титан IIIE/Кентавър
Маса 815 kg
Орбита/траектория хиперболична
Важни събития посещение на Юпитер и Сатурн
Продължителност 43 г. (1977-2020)
Състояние функциониращ
Уебстраница Вояджър в сайта на НАСА
Оборудване

Вояджър 1 (на английски: Voyager 1) е автоматичен космически апарат, изследвал външните части на Слънчевата система. Изстрелян е на 5 септември 1977 г. и към 2012 г. e все още функциониращ, макар и с намалени възможности. Апаратът е най-отдалеченият обект с човешки произход, на разстояние от 18,178 млрд. km (120 АЕ, август 2012 г.[1]) от Слънцето и се счита, че е навлязъл в хелиопаузата. След достигане на втора космическа скорост спрямо Слънцето, Вояджър 1 се намира на хиперболична траектория. Заедно с Пионер 10, 11 и Вояджър 2, апаратът е един от четирите междузвездни апарати.

Основните цели на мисията са изследване на планетите Юпитер и Сатурн, както и техните спътници и пръстени. Текущите му цели са свързани с установяване на границите на хелопаузата и измервания на слънчевия вятър в междузвездното пространство.

Счита се, че генераторите на електрическа енергия на борда на апарата ще осигуряват достатъчно мощност за комуникация със Земята до 2020 г.

Планиране и запуск[редактиране | edit source]

Схема на апарата

Вояджър 1 първоначално е планиран като Маринър 11, продължение на програмата Маринър. Конструиран е специално с цел използване на гравитационните полета на газовите гиганти за ускоряване до скорост, достатъчна за напускане на Слънчевата система. В края на 70-те години взаимното разположение на външните планети е особено благоприятно за последователното им посещение с минимален разход на енергия.

Апаратът е изстрелян на 5 септември 1977 г. от Кейп Канаверъл във Флорида, САЩ използвайки носител Титан IIIE/Кентавър, малко след Вояджър 2. Въпреки че е изстрелян втори, Вояджър 1 следва по-бърза траектория и достига до Юпитер и Сатурн преди Вояджър 2.

Любопитен факт е, че втората степен Титан IIIE се изключва с една секунда предварително, като това нарушава планираната траектория. Третата степен Кентавър обаче има достатъчно резерви, за да компенсира грешката.

Информация за оборудването виж в Програма Вояджър.

Юпитер[редактиране | edit source]

Близък план на атмосферата на Юпитер, снимка заснета от Вояджър 1.

Вояджър 1 започва наблюдения на Юпитер през януари 1979 г., като се сближава максимално с планетата на 5 март 1979 г, преминавайки на разстояние от 349 000 км от центъра на планетата. В продължение на 48 часа са заснети множество спътници, пръстени, магнитни полета и радиационни пояси около Юпитер. Вояджър 1 предава уникални снимки на Юпитер и спътниците и. За пръв път са получени фотографии на Юпитер, Йо и Калисто с висока разделителна способност. Наблюденията приключват през април същата година.

Важно откритие на двата апарата Вояджър е наличието на действащи вулкани на Йо, които не са забелязани при наблюдения от Земята и при прелитането на апаратите Пионер 10 и 11 около спътника.

Сатурн[редактиране | edit source]

Снимка на Сатурн заснета от Вояджър 1 от разстояние 5,3 милиона km четири дни след сближаването с планетата.

Гравитационното ускоряване чрез Юпитер е успешно и апаратът посещава Сатурн през ноември 1980 г., преминавайки на 124 000 km от горните слоеве на атмосферата на планетата на 12 ноември 1980 г. Апаратът прелита близо до спътниците Титан, Рея и Мимас. Открити са сложни структури в пръстените на планетата. Изследвана е атмосферата на Сатурн и неговия спътник Титан. Траекторията на апарата е променена специално с цел изследване на гъстата атмосфера на Титан, като по този начин Вояджър 1 напуска еклиптиката и прекратява планетните изследвания.

Междузвездна мисия[редактиране | edit source]

Счита се, че Вояджър 1 и 2 разполагат с достатъчно енергия за осъществяване на комуникации и функциониране на част от инструментите до 2020 г. Апарата до тогава ще има достатъчно енергия за всички инструменти. Тогава ще трябва да се изключи първия от многото инструменти, а до 2025 г. и последният ще трябва да бъде изключен.[2]

Хелиопауза[редактиране | edit source]

Вояджър 1 и хелиопаузата.

Инструментите на Вояджър 1 продължават да изучават Слънчевата система. Учените от JPL използват данни от плазмените експерименти на апарата за установяване на хелиопаузата.

Учени от Университета Джон Хопкинс към катедрата по приложна физика считат, че Вояджър е преминал през граничния шок през февруари 2003 г.[3] Други учени обаче остават скептични относно това откритие. На 25 март 2005 г. д-р Ед Стоун на събрание на Американския геофизичен съюз представя убедителни доказателства в полза на теория според която апаратът е пресякъл граничния шок през декември 2004 г.[4]

Вероятно ще бъдат необходими месеци преди въпросът да бъде напълно разрешен, но според изявление на НАСА, научния консенсус е че Вояджър 1 се намира в слънчевата обвивка.[5] Учените предполагат, че апарата ще достигне хелиопауза някъде към 2015 г.

Изминати разстояния[редактиране | edit source]

Към 29 Май 2011 г., Вояджър 1 се намира на 17,413 милиарда km (116.34 АЕ) от Слънцето, като се отдалечава със скорост от 17,06 km/s (3,6 АЕ/година) или 10% по-бързо от Вояджър 2.

На 20 Март 2013 г., ученият от Американската космическа агенция (НАСА) Едуард Стоун, обяви че Вояджър 1 е напуснал Слънчевата система. Така изминатото от Вояджър 1 разстояние става над 18 милиарда km или над 123(АЕ) пъти разстоянието от Земята до Слънцето.

Източници[редактиране | edit source]

  1. http://voyager.jpl.nasa.gov/mission/weekly-reports/
  2. "Вояджър 1" излиза от Слънчевата система
  3. Kate Tobin. Космически апарат достига края на Слънчевата система. // CNN.com, 5 ноември, 2003. Посетен на 2007-08-07.
  4. www.agu.org
  5. Voyager Enters Solar System's Final Frontier. // NASA, 24 май, 2005. Посетен на 2007-08-07.

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]


Програма Вояджър
Вояджър 1 | Вояджър 2
Златна плоча на Вояджър