Рея (спътник)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Рея.

Рея
Рея
Рея, заснет от апарата Касини-Хюйгенс
Откриване
Открит от Джовани Доменико Касини
Дата 23 декември 1672 г.
Орбитални параметри (епоха J2000)
Голяма полуос 527 040 km
Ексцентрицитет 0,001
Орбитален период 4 дни 108 часа 25 мин. 12 сек.
Инклинация 0,35 °
Естествен спътник на Сатурн
Физически характеристики
Среден диаметър 1528 km
Площ 7 300 000 km2
Маса 2,3166×1021 kg
Средна плътност 1,24 g/cm3
Повърхностна гравитация 0,26 m/s2
Период на въртене 4 дни 12 часа 25 мин. 12 сек. (синхронен)
Наклон на оста 0,029 °
Албедо 0,65
Повърхностна температура
– мин.
– средна
– макс.


54 K
неизв.
99 K
Атмосферни характеристики
Атмосферно налягане няма

Рея е вторият по големина естествен спътник на Сатурн след Титан. Открит е през 1672 г. от Джовани Доменико Касини и носи името на Рея – жена на Кронос и майка на Зевс в древногръцката митология. Понякога за спътника се употребява името Сатурн 4.

Наименование[редактиране | редактиране на кода]

Касини нарича четирите спътника на Сатурн, които открива (Тетида, Диона, Рея и Япет), с колективното име Sidera Lodoicea или Звездите на Луи в чест на своя крал – френския крал Луи 14. Преди 1847 г. астрономите са наричали всички спътници Сатурн 1 до Сатурн 7, включвайки в поредицата и Титан, Мимас и Енцелад. През 1847 г. синът на Уилям Хершел – Джон Хершел в своята публикация „Резултати от астрономически наблюдения направени на Нос Добра надежда“ ([1]) предлага използването на съвременните имена на спътниците като им дава имената на титаните и братята и сестрите на бога Кронос.

Физически характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Рея снимана от апарата Касини-Хюйгенс. Видни са откоси и кратери на повърхността на спътника

.

Рея се състои предимно от лед и има плътност, равна на 1,240 kg/m3. Счита се, че скалното ядро е не повече от 1/3 масата на спътника. Чертите на повърхността са подобни на тези на Диона – релефът на „водещото“ (в посока на орбалното движение) полукълбо е различен от този на „задното“, което издава сходен състав и процеси, довели до формирането на Рея и Диона. Температурата на повърхността на Рея е 99 K (−174°C) при директна осветеност и между 73 K (−200°C) и 53 K (−220°C) на сянка.

Рея е покрита с множество кратери и тънки светли линейни черти на повърхността, която може да се раздели на две части: на една от тях се съдържат кратери с диаметър по-голям от 40 km, а на другата, главно в полярните и екваториални райони, всички кратери са под 40 km. Наличието на тези две части издава събитие, довело до образуването на нова повърхност в миналото на Рея.

Водещото полукълбо е гъсто покрито с кратери и е равномерно светло. По начин подобен на този на Калисто, кратерите на повърхността са загубили релефа си вследствие на свойството на ледената покривка да „тече“ в продължение на милиони години.

На задното полукълбо е разположена мрежа от светли откоси и сравнително малко на брой кратери. За откосите се спекулира, че представляват материал, изхвърлен от ледените вулкани, които са били активни в далечното минало на спътника, когато вътрешността му е била все още течна. Повече информация относно терена на Рея се очаква при близкия подход на Касини на 25 ноември 2005 г.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]