Рея (спътник)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Рея
Рея
Рея заснет от апарата Касини-Хюйгенс
Откриване
Открит от Джовани Доменико Касини
Дата 23 декември 1672 г.
Орбитални параметри (епоха J2000)
Голяма полуос 527 040 km
Ексцентрицитет 0,001
Орбитален период 4 дни 108 часа 25 мин. 12 сек.
Инклинация 0,35 °
Естествен спътник на Сатурн
Физически характеристики
Среден диаметър 1528 km
Площ 7 300 000 km2
Маса 2,3166×1021 kg
Средна плътност 1,24 g/cm3
Повърхностна гравитация 0,26 m/s2
Период на въртене 4 дни 12 часа 25 мин. 12 сек. (синхронен)
Наклон на оста 0,029 °
Албедо 0,65
Повърхностна температура
– мин.
– средна
– макс.


54 K
неизв.
99 K
Атмосферни характеристики
Атмосферно налягане няма

Рея е вторият по големина естествен спътник на Сатурн след Титан. Открит е през 1672 г. от Джовани Доменико Касини и носи името на Рея — жена на Кронос и майка на Зевс в древногръцката митология. Понякога за спътника се употребява името Сатурн 4.

Наименование[редактиране | edit source]

Касини нарича четирите спътника на Сатурн, които открива (Тетида, Диона, Рея и Япет), с колективното име Sidera Lodoicea или Звездите на Луи в чест на своя крал — френския крал Луи 14. Преди 1847 г. астрономите са наричали всички спътници Сатурн 1 до Сатурн 7, включвайки в поредицата и Титан, Мимас и Енцелад. През 1847 г. синът на Уилям ХершелДжон Хершел в своята публикация „Резултати от астрономически наблюдения направени на Нос Добра надежда“ ([1]) предлага използването на съвременните имена на спътниците като им дава имената на титаните и братята и сестрите на бога Кронос.

Физически характеристики[редактиране | edit source]

Рея снимана от апарата Касини-Хюйгенс. Видни са откоси и кратери на повърхността на спътника

.

Рея се състои предимно от лед и има плътност, равна на 1,240 kg/m3. Счита се, че скалното ядро е не повече от 1/3 масата на спътника. Чертите на повърхността са подобни на тези на Диона — релефът на „водещото“ (в посока на орбалното движение) полукълбо е различен от този на „задното“, което издава сходен състав и процеси, довели до формирането на Рея и Диона. Температурата на повърхността на Рея е 99 K (−174°C) при директна осветеност и между 73 K (−200°C) и 53 K (−220°C) на сянка.

Рея е покрита с множество кратери и тънки светли линейни черти на повърхността, която може да се раздели на две части: на една от тях се съдържат кратери с диаметър по-голям от 40 km, а на другата, главно в полярните и екваториални райони, всички кратери са под 40 km. Наличието на тези две части издава събитие, довело до образуването на нова повърхност в миналото на Рея.

Водещото полукълбо е гъсто покрито с кратери и е равномерно светло. По начин подобен на този на Калисто, кратерите на повърхността са загубили релефа си вследствие на свойството на ледената покривка да „тече“ в продължение на милиони години.

На задното полукълбо е разположена мрежа от светли откоси и сравнително малко на брой кратери. За откосите се спекулира, че представляват материал, изхвърлен от ледените вулкани, които са били активни в далечното минало на спътника, когато вътрешността му е била все още течна. Повече информация относно терена на Рея се очаква при близкия подход на Касини на 25 ноември 2005 г.

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]


Спътници на Сатурн
... | Полидевк, Диона, Елена | Рея | Титан | ...
Мимас | Енцелад | Тетида | Диона | Рея | Титан | Хиперион | Япет | Феба