Япет (спътник)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Disambig.svg Вижте пояснителната страница за други значения на Япет.

Япет
Япет
Япет заснет от апарата Вояджър 2
Откриване
Открит от Джонави Доменико Касини
Дата 25 октомври 1671 г.
Орбитални параметри (епоха J2000)
Голяма полуос 3 561 300 km
Ексцентрицитет 0,0283
Орбитален период 79 дни 7 часа 55 мин
Инклинация 7,52°
Естествен спътник на Сатурн
Физически характеристики
Среден диаметър 1436 km
Площ 6 700 000 km2
Маса 1,9739×1021 kg
Средна плътност 1,27 g/cm3
Повърхностна гравитация 0,2553 m/s2
Период на въртене 79 дни 7 часа 55 мин
(синхронен)
Наклон на оста 14,84°
Албедо 0,04 – 0,5
Атмосферни характеристики
Атмосферно налягане няма

Япет е третият по големина естествен спътник на Сатурн. Открит е от Джовани Доменико Касини на 25 октомври 1671 г. и е известен с коренно различното си албедо на водещото (спрямо орбиталното движение на спътника) и задното си полукълбо. Апаратът Касини-Хюйгенс разкрива допълнителни особености на Япет.

Наименование[редактиране | редактиране на кода]

Япет носи името на един от титаните от древногръцката митология Япет. Понякога бива наричан Сатурн 8.

Касини нарича четирите спътника на Сатурн, които открива (Тетида, Диона, Рея и Япет) с колективното име Sidera Lodoicea или Звездите на Луи в чест на своя крал – френския Луи XIV. Преди 1847 г. астрономите са наричали всички спътници Сатурн 1 до Сатурн 7, включвайки в поредицата и Титан, Мимас и Енцелад. През 1847 г. синът на Уилям Хершел – Джон Хершел в своята публикация „Резултати от астрономически наблюдения направени на Нос добра надежда“ ([1]) предлага използването на съвременните имена на спътниците, като им дава имената на титаните и братята и сестрите на бога Хронос.

Орбита[редактиране | редактиране на кода]

Орбитата на Япет се отличава със своята сравнително голяма инклинация от 7° спрямо останалите големи спътници на Сатурн, както и с това, че неговата орбита е много по-отдалечена от планетата спрямо тези на Титан и Рея. В това отношение Япет е подобен на по-малките спътници с неправилна форма като Феба, който също има голяма инклинация и е на голямо разстояние от Сатурн, но има ретроградна орбита. Поради инклинацията на орбитата си Япет е единственият спътник, от който пръстените на Сатурн са добре видими; орбитите на повечето от останалите спътници са в равнината на пръстените и те биха изгеждали като тънка линия пресичаща диска на планетата.

Физически характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Снимка на „нощното“ полукълбо на Япет, заснето от апарата Касини, което е частично осветено с отразена от Сатурн светлина

Ниската плътност на Япет сочи, че той е съставен предимно от лед с малки примеси от скали. Въпреки значителния си радиус, формата на спътника не е сферична. Части от повърхността са плоски и също така се наблюдава необичайно висок екваториален хребет. Заснемане на цялата повърхност на Япет тепърва предстои.

Повърхността на Япет е осеяна с множество кратери. Снимки от апарата Касини разкриват наличието на три големи кратера в тъмното полукълбо на спътника с диаметър над 350 km. Най-големият от тях е широк 500 km и по периметъра си имат откос с височина от 15 km.

Двете страни на Япет[редактиране | редактиране на кода]

През 17 век Джовани Касини отбелязва че Япет е видим само от едната страна на Сатурн, но не и от другата, като правилно заключава, че едното полукълбо на спътника е значително по-тъмна от другата. Предположението се потвърждава от снимки на апарата Вояджър 2.

Водещото полукълбо на спътника има изключително ниско албедо – от 0,03 до 0,05 с лек червено-кафяв оттенък, докато задното полукълбо има албедо от 0,5 до 0,6 и е почти толкова ярко колкото, повърхността на Европа. Тъмното полукълбо е наречено Cassini Regio (Област на Касини), а светлото – Roncevaux Terra.

Произхода на тъмния материал не е известен, но са предложени няколко теории обясняващи произхода му. Дебелината на материала е неизвестна; липсват светли кратери, които биха се образували вследствие на сблъсъци с метеорити, които биха разпръснали тъмния материал, и поради това се предполага, че съществува механизъм за обновяване на тъмната покривка.

Първоначалните наблюдения на Вояджър 2 бяха осъществени на 22 август 1981 г., когато апарата се сближи на 966 000 km с Япет. Апаратът Касини-Хюйгенс направи снимки със значително по-висока разделителна способност на 31 декември 2004 г.

Космически произход[редактиране | редактиране на кода]

Близък план на северния полюс на Япет

Тъмният материал е съставен от органични съединиения и е възможно да е бил принесен на повърхността на Япет от древни метеорити и комети. Наземни наблюдения показват наличието на въглеродни и циано-съединения като въглероден цианид и полимери.

Според друга теория тъмният материал произхожда от Феб. Под действието на микрометеорити е възможно той да е бил разпръснат в околосатурнова орбита и оттам попаднал на повърхността на водещото полукълбо на Япет. След скорошни изследвания на Феб проведени от апарата Касини обаче бяха намерени доказателства против тази теория. Повърхността на Феб по състав е по-близка до задното полукълбо на Япет.

Източници от вътрешността на спътника[редактиране | редактиране на кода]

Възможно е тъмният материал на повърхността на Япет да произхожда от вътрешен източник като микрометеорити и криовулканизъм. Теорията се поддържа от наблюдаваната повишена концентрация на тъмен материал в кратерите на спътника. Счита се, че поради голямото разстояние на Япет до Сатурн той е бил подложен на по-малко приливно загряване под въздействието на гравитацията на планетата и е запазил сравнително високо съдържание на летливи елементи като метан и амоняк във вътрешността си. Летливите елементи вероятно са отговорни за криовукланизма на спътника, чийто материал под въздействието на слънчевата радиация, вятър и космичните лъчи е получил характерния си цвят. В подкрепа на теорията, скорошни наблюдения показват наличието на кратер на границата на светлата и тъмната страна на Япет, по периметъра на който е образуван пръстен от тъмен материал.

Мозайка от снимки на Касини заснети на 31 декември 2004 на които са видни тъмният регион Cassini Regio, големи кратери и новооткритият екваториален хребет

Според още една теория за произхода на тъмния материал, той се е образувал след изпарението на леда на повърхността на спътника. Поради ниското албедо на задното полукълбо Япет е най-топлия спътник в сатурновата система с температура от 130 K на повърхността на задното полукълбо. По този начин е възможна сублимацията на леда от топлите части и замръзването му на по-студените части, като тъмните части са бедни на лед. Теорията обаче не може да обясни защо ефекта се наблюдава само в едно от полукълбата на Япет.

Екваториалният хребет[редактиране | редактиране на кода]

Екваториалният хребет на Япет е открит при наблюдения на апарата Касини-Хюйгенс на 31 декември 2004 г. Установено е наличието на висок средно 13, широк 20 и простиращ се на 1300 km хребет, преминаващ през центъра на Cassini Regio (виж тук[неработеща препратка] за снимки на хребета). Някои части от хребета се издигат 20 km над заобикалящите ги равнини. Хребетът преминава почти точно през екватора на спътника. Хребетът е покрит с множество кратери, които издават ранното му формиране и за точно установяване на неговия произход са необходими повече наблюдения (виж тук[неработеща препратка] за повече информация)

Япет във фантастиката[редактиране | редактиране на кода]

  • В романа на Артър Кларк от 1968 г. 2001: Одисея в Космоса главният георой – астронавтът Дей Боумън – намира загадъчен извънземен монолит на Япет. На повърхността се намира гигантска бяла елипса, в центъра на която като черна точка е виден монолита. 13 години след написването на романа Вояджър 2 изпраща снимки на Япет, на които е виден голям кръгов светъл район и по-малък черен район във вътрешността. По думите на Артър Кларк Карл Сейгън, който тогава е участвал в програмата Вояджър, му изпраща снимка на района с бележка гласяща „Мислейки за тебе...“.
  • В романа на Ким Стенли Робинсън Спомен за белота Япет е населен с хора, дошли от Съветския съюз, които запазват политическата си система.
  • В романа на Сергей Павлов от 1983 г. Лунна дъга II група изследователи в системата на Сатурн се сблъсква с тайнствено явление на Япет наречено „Петното“ – огромен, кръгъл облак мъгла по повърхността на спътника, проявяващ признаци на интелигентност.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]