Хиперион (спътник)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Хиперион
Естествен спътник на Сатурн
Hyperion PIA07740.jpg
Хиперион
Откриване
Открит от Уилям Кранч Бонд
Джордж Филипс Бонд
Уилям Ласел
Дата 16 септември 1848 г.
Орбитални параметри
Голяма полуос (a) 1 481 009 km
Орбитална обиколка 21,76 дни
Ексцентрицитет (e) 0,1230061[1]
Орбитален период (P) 21,280 дни
Инклинация (i) 0,43°[2][3]
Физически характеристики
Екваториален диаметър 360,2 km
Полярен диаметър 266 km
Среден диаметър 205,4 km
Радиус (r) 135±4 km
Маса (m) (5,6199±0,05)×1019[4]
Средна плътност 0,544±0,050 g/cm3[4]
Екваториална гравитация 0,017–0,021 m/s2[5]
Втора космическа скорост 45–99 m/s според местоположението[4]
Период на въртене хаотичен
Наклон на оста променлива
Албедо 0,3[6]
Видима величина 14,1
Повърхностна температура (T) 93 K (−180 C)[7]
...

Хиперион е естествен спътник на Сатурн. Открит е през 1848 г. от Уилям Кранч Бонд, Джордж Филипс Бонд и Уилям Ласел. Отличителни характеристики са неправилната му форма, хаотичното въртене и необяснимата повърхност наподобяваща сюнгер.

Име на спътника[редактиране | редактиране на кода]

Носи името на титана Хиперион от древногръцката митология. Като алтернатива се използва името Сатурн 7.

Откритието на спътника е предшествано от публикацията на Джон Хершел Резултати от астрономически наблюдения на Нос добра надежда (Results of Astronomical Observations made at the Cape of Good Hope [1]) през 1847 г. Братята Бонд наблюдават Хиперион два дни преди Уилям Ласел, но последния публикува наблюденията си пръв, и по този начин и тримата се считат за равноправни откриватели.

Физически характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Хиперион заснет от апарата Касини-Хюйгенс

Форма[редактиране | редактиране на кода]

Хиперион е най-голямото тяло с подчертано несферична форма в Слънчевата система (Протей е по-голям, но е почти сферичен). Хиперион вероятно е фрагмент от по-голямо тяло, разрушило се след гигантски сблъсък с друго тяло в далечното минало.[8] Първоначалният тяло на Хиперион може би е било с диаметър между 350 до 1 000 km.[9] Най-големия кратер на повърхността на спътника е с диаметър от 120 km и дълбочина 10 km.

Състав[редактиране | редактиране на кода]

Ниската плътност на спътника сочи, че той е съставен предимно от лед с малки примеси от скали. За разлика от другите спътници на Сатурн обаче, неговото албедо е едва 0,2–0,3, издаващо наличието на тънък слой от тъмен материал покриващ повърхността. Вероятно е това да е материал от Феба. Повърхността на Хиперион е по-тъмна от тази на Феба и е много близка до тъмната страна на Япет.

Геоложки образувания[редактиране | редактиране на кода]

Вояджър 2 преминава през сатурновата система, но успява да заснеме Хиперион само от разстояние. Апаратът забелязва отделни кратери и огромния хребет, но не успява да разгадае състава на повърхността. Първите снимки от орбиралния апарат Касини предполагат необикновена форма, но след целенасоченото преминаване на апарата покрай спътника на 25 декември 2005 г. странната повърхност се разкрива напълно.

Хиперионската повъхрност е покрита с дълбоки кратери с остри ръбове, които му придават формата на сюнгер. Тъмен материал покрива дъното на всеки кратер. Червеникавата субстанция съдържа дълги нишки от въглерод и водород и изгледжа много подобна на материал открит и на други сатурнови спътници, най-вече Япет.

Според последна информация от Касини събрана при прелитанията си от 2005 и 2006 г., се сочи че около 40% от спътника е празно пространство. Предположено е през 2007 г., че тази шупливост позволява на кратерите да останат почти непорменени през времето. Последните анализи показват също, че Хиперион е съставен най-вече от лед и малко скали. „Открихме, че ледът е основната съставка на повърхността, но това е лед от мръсна вода“ — казва изследовател на НАСА от изследователски център Еймс.[10]

Въртене[редактиране | редактиране на кода]

От наблюдения на апарата Вояджър 2, както и от наземни такива, е установено, че въртенето на Хиперион е хаотично — ориентацията на оста му на въртене се променя непредвидимо. Хиперион е единствения от спътниците в Слънчевата система, който към днешен ден се върти хаотично, но за някои други се счита, че в миналото са се въртяли по подобен непредвидим начин.

Хаотичното въртене е комбинация от няколко фактора: неправилната форма на спътника, големия ексцентрицитет на орбитата му и факта, че се намира в 3:4 орбитален резонанс с Титан. Предполага се, че поради хаотичното въртене на Хиперион не се наблюдават различия в отделните части на повърхността, както при други спътници на Сатурн, които имат ясно изразена водещо и обратно полукълбо.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Pluto Project pseudo-MPEC for Saturn VII
  2. NASA's Solar System Exploration: Saturn: Moons: Hyperion: Facts & Figures
  3. MIRA's Field Trips to the Stars Internet Education Program: Saturn
  4. а б в doi:10.1016/j.icarus.2010.01.025
    This citation will be automatically completed in the next few minutes. You can jump the queue or expand by hand
  5. Hyperion's Sponge-like Appearance. // Nature 448 (7149). 2007. DOI:10.1038/nature05779. с. 50–56.
  6. D.R. Williams. Saturnian Satellite Fact Sheet. // NASA, 18 September 2006. Посетен на 5 юни 2014.
  7. About Saturn & Its Moons: Moons – Hyperion. // Cassini @ JPL/NASA. Посетен на 5 юни 2014.
  8. R.A.J. Matthews. The Darkening of Iapetus and the Origin of Hyperion. // Quarterly Journal of the Royal Astronomical Society 33. 1992. с. 253–258.
  9. Farinella, P. и др. The Disruption of Hyperion and the Origin of Titan's Atmosphere. // Astronomical Journal 113 (2). 1997. DOI:10.1086/118441. с. 2312–2316.
  10. Key to Giant Space Sponge Revealed. // Space.com. Посетен на October 26, 2007.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]


Спътници на Сатурн
... | Титан | Хиперион | Япет | ...
Мимас | Енцелад | Тетида | Диона | Рея | Титан | Хиперион | Япет | Феба