Пандора (спътник)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за спътника на Сатурн. За астероида вижте 55 Пандора. За митологичния персонаж вижте Пандора.

Пандора
Естествен спътник на Сатурн
Пандора заснета от апарата Касини
Пандора заснета от апарата Касини
Откриване
Открит отСтюарт Колинс
(Вояджър 1)
Датаоктомври 1980 г.
Орбитални параметри
Голяма полуос (a)141 520 km
Ексцентрицитет (e)0,0042
Орбитален период (P)0,6285 дни [1]
Инклинация (i)0,050°±0,004°
(към екватора на Сатурн)
Физически характеристики
Среден диаметър110×88×62 km
Обем≈ 280000 km3
Маса (m)1,94×1017 kg
Средна плътност0,6 g/cm3
Екваториална гравитация0,008 m/s2
Период на въртенесинхронен
Наклон на оста0
Албедо0,6
Повърхностна температура (T)≈ 78 K
Пандора в Общомедия

Пандора е естествен спътник на Сатурн, открит през 1980 г. на снимки от апарата Вояджър 1, с предварително означение 1980 S 26. Името Пандора е установено през 1985 г., но като алтернатива се употребява и Сатурн 17. Спътника носи името на героинята от древногръцката митология Пандора.

Пандора е външния спътник-овчар в F-пръстена. Покрита е с повече кратери отколкото съседния Прометей – на повърхността и има поне два кратера с диаметър от поне 30 km. За разлика от Прометей обаче на повърхността ѝ не се наблюдават хребети или долини.

От ниската плътност и сравнително високото албедо на тялото може да се заключи, че Пандора е поресто тяло, съставено предимно от лед.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]