Пандора (спътник)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за спътника на Сатурн. За астероида вижте 55 Пандора. За митологичния персонаж вижте Пандора.

Пандора
Естествен спътник на Сатурн
Pandora PIA07632.jpg
Пандора заснета от апарата Касини
Откриване
Открит от Стюарт Колинс
(Вояджър 1)
Дата октомври 1980 г.
Орбитални параметри
Голяма полуос (a) 141 520 km
Ексцентрицитет (e) 0,0042
Орбитален период (P) 0,6285 дни [1]
Инклинация (i) 0,050°±0,004°
(към екватора на Сатурн)
Физически характеристики
Среден диаметър 110×88×62 km
Обем ≈ 280000 km3
Маса (m) 1,94×1017 kg
Средна плътност 0,6 g/cm3
Екваториална гравитация 0,008 m/s2
Период на въртене синхронен
Наклон на оста 0
Албедо 0,6
Повърхностна температура (T) ≈ 78 K
Пандора в Общомедия

Пандора е естествен спътник на Сатурн, открит през 1980 г. на снимки от апарата Вояджър 1, с предварително означение 1980 S 26. Името Пандора е установено през 1985 г., но като алтернатива се употребява и Сатурн 17. Спътника носи името на героинята от древногръцката митология Пандора.

Пандора е външния спътник-овчар в F-пръстена. Покрита е с повече кратери отколкото съседния Прометей – на повърхността и има поне два кратера с диаметър от поне 30 km. За разлика от Прометей обаче на повърхността ѝ не се наблюдават хребети или долини.

От ниската плътност и сравнително високото албедо на тялото може да се заключи, че Пандора е поресто тяло, съставено предимно от лед.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]