Уилям Хершел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Уилям Хершел
Friedrich Wilhelm Herschel
английски астроном и композитор

Роден
Починал
25 август 1822 г. (83 г.)
Научна дейност
Област Астрономия
Подпис William Herschel Signature.svg
Уилям Хершел в Общомедия

Уилям Хершел (Фридрих Вилхелм Хершел) (на немски: Friedrich Wilhelm Herschel, на английски: William Herschel ) е английски астроном и композитор от немски произход.

Най-големите му постижения са откриването на планетата Уран и на двата ѝ спътника (Титания и Оберон), откриването на спътниците на Сатурн (Мимас и Енцелад), както и откриването на инфрачервеното излъчване. По-малко е известен като автор на 24 симфонии. Брат е на Каролина Лукреция Хершел (англо-германски астроном) и е баща на английския учен Джон Хершел.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 15 ноември 1738 година в Хановер, днешна Германия. Бащата на Хершел, Исак, е беден евреин (приел християнството), музикант във военен оркестър. Самият Хершел учи музика и се присъединява, заедно с брат си, към същия военен оркестър като обоист. През 1755 г. полкът му е изпратен в Англия, където той се установява (по това време Англия и херцогство Брауншвайг-Люнебург, в чиято територия е Хановер, са свързани чрез лична уния). През 1757 се оттегля от военна служба, за да се занимава по-задълбочено с музика. Работи като органист и музикален педагог в Халифакс, а след това се премества в курортния град Бат, където урежда публични концерти. Интересува се от теория на музиката и открива, че хармонията ѝ се дължи на алгебрата. И по-нататъшният му път е логичен: математикаоптикаастрономия.

Хершел купува първия си учебник по астрономия през 1773 г., когато е на 35 години. Нямайки средства за закупуване на телескоп, той започва сам да шлифова огледала и да конструира телескопи. Буквално с първото си наблюдение в самоделния си телескоп през 1781 открива комета, която по-късно се оказва планетата Уран. Но Хершел не я нарича така – той посвещава планетата на управляващия крал на Англия Джордж III и я нарича „Звездата на Джордж“ (Georgium Sidus), но името не влязло в употреба. Но инициативата на Хершел не остава незабелязана – крал Джордж го назначава за кралски астроном и му осигурява средства за строеж на отделна обсерватория. От 1782 г. нататък Хершел, асистиран от сестра си Каролина, постоянно усъвършенства телескопите, правейки и астрономически наблюдения. До 1788 Хершел регистрира повече от 1000 непознати дотогава небесни обекта, включително двата спътника на Уран – Титания и Оберон. Открива и инфрачервената светлина с един елегантен експеримент. Разделяйки слънчевата светлина с призма Хершел поставил термометър точно зад червената лента на видимия спектър и показал, че температурата се повишава и следователно на термометъра въздействат лъчи, недостъпни за човешкото зрение.

Хершел създава едни от най-добрите огледални телескопи за времето си, постигайки невиждано дотогава качество на огледалата. През 1789 г. построява най-големия си телескоп (фокусно разстояние 12 m, диаметър на огледалото 126 cm), който остава най-голям в света за следващите 50 години.

Извън астрономията научните възгледи на Хершел са малко странни. Той например предполага, че всички планети са обитаеми, че под горещата атмосфера на Слънцето има плътен слой облаци, а под тях – твърда повърхност като на планета и т. н.

Умира на 25 август 1822 година в Слау, Англия, и досега е един от най-уважаваните астрономи в историята.

Външни връзки[редактиране | редактиране на кода]