Уилям Хершел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Уилям Хершел
нем. Фридрих Вилхелм Хершел
английски астроном и композитор
Уилям Хершел  нем. Фридрих Вилхелм Хершел 
Роден: 15 ноември 1738 г.
Хановер, Германия
Починал: 25 август 1822 г.  (на 83 години)
Слау, Англия

Уилям Хершел (Фридрих Вилхелм Хершел) (на немски: Friedrich Wilhelm Herschel, на английски: William Herschel ) е английски астроном и композитор от немски произход. Роден е в Хановер, Германия през 1738 г. Най-големите му постижения са откриването на планетата Уран и на двата ѝ спътника (Титан и Оберон), откриването на спътниците на Сатурн, както и откриването на инфрачервеното излъчване. По-малко е известен като автор на 24 симфонии. Брат е на Каролина Лукреция Хершел (англо-германски астроном) и e баща на английския учен Джон Хершел.

Биография[редактиране | edit source]

Бащата на Хершел, Исак, е беден евреин (приел християнството), музикант във военен оркестър. Самият Хершел учи музика и се присъединява, заедно с брат си, към същия военен оркестър. По-късно частта, в която служи, е изпратена в Англия (двете държави тогава са свързани в лична уния), където той се установява. През 1757 г. напуска военната служба, за да се занимава по-задълбочено с музика. Интересът му към музикалната теория го довел до математиката, математиката — до оптиката, и накрая, оптиката — до астрономията.

Хершел купува първия си учебник по астрономия през 1773 г., когато е на 35 години. Нямайки средства за закупуване на голям телескоп, той започва сам да шлифова огледала и да конструира телескопи. Продължава да изработва оптични уреди както за собствените си наблюдения, така и за продажба. Кралят на Великобритания Георг III, самият той любител-астроном и покровител на хановерците, произвежда Хершел в чин Кралски астроном и и му осигурява средства за строеж на отделна обсерватория. От 1782 г. нататък Хершел, асистиран от сестра си Каролина, постоянно усъвършенства телескопите, правейки и астрономически наблюдения. Той създава едни от най-добрите огледални телескопи за времето си, постигайки невиждано дотогава качество на огледалата. През 1789 г. Хершел построява най-големия си телескоп (фокусно разстояние 12 m, диаметър на огледалото 126 cm), който остава най-голям в света за следващите 50 години.

През 1781 г. открива комета, която по-късно се оказва планетата Уран. След това си откритие е избран за член на Британското кралско научно дружество и започва да получава годишна стипендия, която му позволява да остави музикалната си кариера.

До 1788 г. Хершел регистрира повече от 1000 непознати дотогава небесни обекта, вкл. двата спътника на Уран, Титан и Оберон.

Извън астрономията научните възгледи на Хершел са малко странни. Той, например, предполага, че всички планети са обитаеми, че под горещата атмосфера на Слънцето има плътен слой облаци, а под тях — твърда поверхност като на планета, и т. н.

Хершел умира през 1822 г. в Слау, Англия, и досега е един от най-уважаваните астрономи в историята.

Външни препратки[редактиране | edit source]