Титания (спътник)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Титания.

Титания
Titania.jpg
Титания заснета от апарата Вояджър 2
Откриване
Открит от Уилям Хершел
Дата 11 януари 1787 г.
Орбитални параметри (епоха J2000)
Голяма полуос 463 300 km
Ексцентрицитет 0,0017
Орбитален период 8,71 дни
Инклинация 0,08°
Естествен спътник на Уран
Физически характеристики
Среден диаметър 1577,8 km
Площ 7 800 000 km2
Маса 3,526×1021 kg
Средна плътност 1,71 g/cm³
Повърхностна гравитация 0,378 m/s²
Период на въртене 8,71 дни (синхронен)
Наклон на оста неизв.
Албедо 0,28
Атмосферни характеристики
Атмосферно налягане няма

Титания е най-големият естествен спътник на Уран. Открит е на 11 януари 1787 г. от Уилям Хершел.

Откриване[редактиране | редактиране на кода]

Титания е открита на 11 януари 1787 г. от Уилям Хершел. В същата година е открит и друг спътник на Уран — Оберон. Хершел по-късно съобщава за откриването на още четири спътника, но тази информация се оказва невярна.

Наименование[редактиране | редактиране на кода]

Името Титания както и имената на четири други естествени спътника на Уран са предложени от сина на Уилям Хершел — Джон Хершел, през 1852 г. по молба на Уилям Ласел, който през 1851 г. открива Ариел и Умбриел[1]. Титания, която носи името на царицата на феите от шекспировата драма "Сън в лятна нощ", както и останалите спътници на Уран носят имена на герои от произведенията на Уилям Шекспир или Александър Поуп. Понякога Титания бива наричана Уран 3.

Физически характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Единствените близки снимки на спътника са изпратени от апарата Вояджър 2, който посети урановата система през януари 1986 г. Поради разположението на спътника и слънцето на апарата се удаде да заснеме само южното полукълбо.

Титания се състои приблизително от 50% лед, 30% силикатни скали и 20% метан и други въглеводороди. Наблюдаваната част от повърхността разкрива огромен каньон с размери, подобни на Valles Marineris („Долината на Маринър“) на Марс и Ithaca Chasma („Пропастта Итака“) на сатурновия спътник Тетида.

Най-големият кратер е Гертруд с размери 326 km в диаметър.[2]

Учените са установили следните геологични черти на Титания:

Окултация[редактиране | редактиране на кода]

На 8 септември 2001 г. Титания закрива слабосветеща звезда. Това е удобен случай за астрономите да преизчислят диаметъра и ефемерията ѝ, и да засекат евентуално съществуваща атмосфера. Получената информация сочи, че няма атмосфера при налягане 0,03 микробара. Ако съществува такава, то тя би била по-тънка от тази на Тритон и Плутон.[3][4]

Титания във фантастиката[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. http://adsabs.harvard.edu//full/seri/AN.../0034//0000169.000.html Adsabs.harvard.edu Посетен на 26 януари 2009
  2. Uranus System Nomenclature Table Of Contents. // Gazetteer of Planetary Nomenclature. USGS Astrogeology. Посетен на 2009-01-26.
  3. http://www.obspm.fr/actual/nouvelle/mar02/titania.en.shtml Obspm.fr Посетен на 26 януари 2009 година
  4. http://www.lesia.obspm.fr/~titania/results.html Lesia.obspm.fr Посетен на 26 януари 2009 година

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]


Спътници на Уран
... | Умбриел | Титания | Оберон | ...
Миранда | Ариел | Умбриел | Титания | Оберон