Златна плоча на Вояджър
Златната плоча на Вояджър е грамофонна плоча, поставена на борда на двата космически апарата, изстреляни през 1977 г. по програма Вояджър. Плочата съдържа записи на звуци и снимки, изобразяващи разнообразието на живота и културите на Земята. Плочата е предназначена за всякаква форма на извънземен живот или за хора от бъдещето, които биха я открили. Въпреки че космическите апарати не пътуват към определена звезда, след около 40 000 г. Вояджър 1 ще бъде на разстояние 1,6 светлинни години от звезда в съзвездието Змиеносец.
Поради незначителните си размери в сравнение с необятното междузвездно пространство е много малко вероятно космическите апарати да бъдат открити случайно. Ако някога записът бъде открит от извънземни същества, това най-вероятно ще е в далечно бъдеще и затова на плочата се гледа като на своеобразна капсула на времето и символично послание, а не като сериозен опит за комуникация.
История[редактиране | редактиране на кода]
Апаратите Вояджър 1 и 2 са съответно третият и четвъртият обект с човешки произход, напуснали Слънчевата система след Пионер 10 и 11, изстреляни през 1972 и 1973 г. Апаратите Пионер носят плочи, съдържащи информация за времето и мястото на изстрелването им.
Плочите на Вояджър съдържат значително по-голямо количество информация. На плочите са записани думите на тогавашния президент на САЩ – Джими Картър:
| “ | Тази плоча е подарък от един отдалечен свят, сбор от нашите звуци, научни постижения, изображения, музика, мисли и чувства. Опитваме се да надживеем нашето време, за да можем да живеем във вашето. | ” |
Носител[редактиране | редактиране на кода]
Информацията е записана на медна грамофонна плоча със златно покритие. Плочата има диаметър 30 cm. Записани са звуци и снимки, изобразяващи разнообразието на живота на Земята и човешката култура. Плочите на двата апарата са защитени с алуминиева обложка, заедно с грамофонна игла. Включени са и инструкции на символичен език, обясняващи произхода на апарата и начина на запис на информацията върху плочата.
На обложката се съдържа свръхчист образец от уран-238 с цел да послужи за датирането на плочата при нейното намиране от извънземната цивилизация.
Диаграма[редактиране | редактиране на кода]
Бележки към диаграмата на обложката на Вояджър, предоставени от НАСА
Съдържание[редактиране | редактиране на кода]
Съдържанието на плочата е подбрано от комитет на НАСА с председател Карл Сейгън. Доктор Сейгън и другите членове подбират 115 снимки и множество природни звуци като тези, издавани от прибой, вятър, гръмотевици и животни. В допълнение са прибавени музикални пасажи от различни култури и исторически периоди, поздравления на 55 езика (без български език, най-близки включени езици са сръбски и руски) както и съобщение от тогавашния президент на САЩ Джими Картър и генералния секретар на ООН Курт Валдхайм.
След като НАСА бива критикувана за изображението на голи мъж и жена на плаката на Пионер, такова изображение не е включено за мисията Вояджър.
115-те снимки са записани в аналогова форма. Останалата част от плочата се просвирва като обикновена грамофонна плоча, със скорост 16⅔ оборота в минута. Първото поздравление е на акадски, а последното на ву съвременен китайски диалект.
Следва списък на 55-те езика на поздравленията:
След секцията на звуците следва 90-минутен подбор от световна музика от многобройни култури, включващ:
- Йохан Себастиан Бах, Бранденбургски концерт номер 2 във Фа, първа част, Мюнхенски оркестър на Бах, с диригент Карл Рихтер, продължителност 4:40 мин.
- Песен от остров Ява, записана от Робърт Браун, 4:43.
- Сенегалски ударни инструменти, записани от Чарлз Дювал, 2:08
- Заирска песен, записана от Колин Търнбул, 0:56
- Австралийски аборигенски песни „Сутрешна звезда“ и „Дяволска птица“, записани от Сандра Холмс, 1:26
- Мексиканска песен „El Cascabel“, изпълнена от Лоренцо Барчелата и Мариачи Мексико, 3:14
- „Johnny B. Goode“, текст и изпълнение на Чък Бери, 2:38
- Песен от Нова Гвинея, записана от Робърт Макленан, 1:20
- Японска песен „Гнездото на Жерава“, изпълнена от Горо Ямагучи, 4:51
- Бах, „Гавот и рондо“ от Партита номер 3 в Ми мажор за цигулка, изпълнена от Артур Гримо, 2:55
- Моцарт, Вълшебната флейта, ария на Царицата на нощта, номер 14, Еда Мозер – сопран, Държавна баварска опера, Мюнхен, диригент Волфганг Савалич, 2:55
- Хор от Грузинска ССР – „Чакруло“, записана от Радио Москва, 2:18
- Панови флейти и перкусия от Перу, записана от Каса де ла Култура, Лима, 0:52
- „Меланхоличен блус“ изпълнена от Луис Армстронг, 3:05
- Гайди от Азърбайджан, записани от Радио Москва, 2:30
- Стравински – Пролетно тайнство, жертвен танц, Симфоничен оркестър на Колумбия, диригент – Игор Стравински, 4:35
- Бах, Добре темперирано пиано, том 2, прелюд и фуга в До, номер 1. Пиано – Глен Гулд, 4:48
- Бетховен, Пета симфония, първо действие, Филхармоничен оркестър, диригент – Ото Клемперер, 7:20
- България – „Излел е Делю хайдутин“, изпълнена от Валя Балканска, 4:59
- Индианци от племето навахо, Нощни заклинания, записана от Уилард Роудс, 0:57
- Holborne, Paueans, Galliards, Almains и други къси арии, „The Fairie Round“, изпълнени от Дейвид Мунроу и Early Music Consort of London, 1:17
- Панови флейти от Соломонови острови, записани от Предавателната станция на Соломоновите острови, 1:12
- Сватбена песен от Перу, записана от Джон Коен, 0:38
- Китайска песен, „Течащи потоци“, изпълнена от Куан Пингху, 7:37
- Индийска рага „Jaat Kahan Ho“, изпълнена от Сурашри Кесарбай Керкар, 3:30
- „Тъмна бе нощта“, по текст и изпълнение на Blind Willie Johnson, 3:15
- Бетховен, Струнен квартет номер 13 в Си бемол, опус 130, Каватина, изпълнен от Струнен квартет на Будапеща, 6:37
Пътешествие[редактиране | редактиране на кода]
Вояджър 1 е изстрелян през 1977 г., пресича орбитата на Плутон през 1990 г. и напуска Слънчевата система след преминаването му през граничния шок през ноември 2003 г.
Според Карл Сейгън: Апаратът може да бъде открит в междузвездното пространство и плочата просвирена само от напреднала цивилизация. Но хвърлянето на тази своеобразна бутилка с писмо в космическия океан е знак за оптимизъм за живота на Земята.
Според някои други мнения, след няколкостотин години земната цивилизация ще настигне Вояджър и вероятно ще го превърне в музеен експонат.
Друга информация[редактиране | редактиране на кода]
Повечето от снимките на плочата могат да бъдат намерени в книгата Слухове от Земята: Междузвездната плоча на Вояджър (Murmurs of Earth: The Voyager Interstellar Record) на Карл Сейгън, Франсис Дрейк, Анн Драйън, Тимъти Ферис, Джон Ломбърг и Линда Залтсман (1978), ISBN 0-394-41047-5 (твърда корица); ISBN 0-345-28396-1 (мека корица). През 1992 г. е издаден е и CD-ROM от Уорнър Ню Медиа.
През юли 1983 г., БиБиСи излъчва 45-минутно интервю в което Сейгън и Драйън обясняват процеса на избор на музика за плочата.
Златната плоча в киното и фантастиката[редактиране | редактиране на кода]
Във филма Звезден човек златната плоча е намерена от извънземна цивилизация, която изпраща свои представители на Земята.
Във филма Стар Трек: Филмът измисленият апарат Вояджър 6 носи подобна плоча.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Базира се на текст на НАСА от страницата на НАСА, където могат да бъдат открити и някои от снимките и звуците от плочата. Повечето от копията на плочата на Вояджър не са достъпни, поради съображения, касаещи авторски права. [1] Архив на оригинала от 2011-07-21 в Wayback Machine.