Гане Тодоровски

Гане Тодоровски Гане Тодоровски
филолог от Република Македония
бюст в Струга
Роден	11 май 1929 г. Скопие, Кралство на сърби, хървати и словенци
Починал	22 май 2010 г. Скопие, Република Македония
Учил в	Скопски университет
Научна дейност
Област	Литературна критика
Работил в	Скопски университет

Гане Тодоровски (на македонска литературна норма: Гане Тодоровски) е филолог, поет и литературен критик от Република Македония.

Биография

Роден на 11 май 1929 година в Скопие. Завършва Философския факултет на Скопския университет „Свети Кирил и Методий“, след което работи като журналист. Преподава хърватска и македонска литература в Скопския университет, публикува стихове и литературна критика. От 1951 година е член на Дружеството на писателите на Македония, а през 1969-1971 и 1985-1986 година е негов председател. Член е на Македонската академия на науките и изкуствата.

През 90-те години е първият посланик на Република Македония в Русия, след установяването на дипломатическите отношения през 1994 г.

Гане Тодоровски умира на 22 май 2010 година в Скопие.

Творчество

• Во утрините (поезия, 1951)
• Тревожни звуци (поезия, 1953)
• Спокоен чекор (поезия, 1956)
• Божилак (поезия, 1960)
• Апотеоза на делникот (поезия, 1964)
• Претходниците на Мисирков (студии и огледи, 1968)
• Горчливи голтки непремолк (поезия, 1970)
• Снеубавен ден (поезия, 1974)
• Трактати за сонцељубивите (есета и записки, 1974)
• Веда Словена (1979)
• Маѓепсан мегдан (литературни записки, 1979)
• Скопјани (поезия, 1981)
• Подалеку од занесот, поблизу до болот (студии, 1983)
• Со збор кон зборот (студии и критики, 1985)
• Поход кон Хеликон (студии, 1987)
• Неволици, неверици, несоници (поезия, 1987)
• Неодложни љубопитства (студии, записки и критики, 1987)
• Недостижна (поезия, 1995)
• Осамен патник (поезия на английски, 1996).

Съставител е на антологиите

• Песната – храброст (1975)
• Австриската поезија на ХХ век (1982) и други.

Съавтор на антологиите

• Словенечки поети (1956)
• Езерска земја (1967)
• Правостоина (съвременни албански поети в Югославия, 1968)
• Нова хрватска поезија (1973)
• Современа хрватска поезија (1981).

Тодоровски е носител на наградите „Кочо Рацин“, „11 октомври“, „13 ноември“, „Братя Миладинови“, „Климент Охридски“, „Гоце Делчев“, „Димитър Митрев“, „Мисла“ и на наградите за превод „Григор Пърличев“, „Кирил Пейчинович“ и „Златно перо“.