Георги Димитров-Гошкин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Димитров.

Георги Димитров
български писател и политик
Роден: 21 септември 1912 г.
?
Починал: неизв.

Георги Димитров с псевдоним Гошкин е български публицист, писател и политик от Българска комунистическа партия.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 21 септември 1912 г. [1] Между 1964 и 1966 г. е главен редактор на в. „Литературен фронт“. От 1966 до 1971 г. е кандидат-член на ЦК на БКП, а от 1971 до 1990 г. и член на ЦК на БКП. Бил е председател на Комитета за приятелство и културни връзки в чужбина.

Писателят Георги Марков пише за него: „Гошкин беше човекът, чийто догматизъм бе станал нарицателен. Въпреки дръзкото му държане по време на култа, неговите убеждения и особено тяхната форма правеше от него идеалния култаджия. Той свеждаше всичко до някакви ясни само на него философски формулировки и, изглежда, нямаше нищо на света, което да може да го учуди....Но като главен редактор Гошкин имаше едно голямо предимство – той никога не се криеше зад висшестоящи органи, никога не флиртуваше, не размазваше, а беше откровен дори при най-неприятни положения. Същевременно беше суетен и обичаше жестовете.[2]

Книги[редактиране | редактиране на кода]

  • Единство и дискусии, изд. „Български писател“, 1958
  • Проблеми на художествената специфика, изд. „Български писател“, 1961
  • Въпроси на философията, естетиката, критиката, изд. „Български писател“, 1962
  • Логика е необходима, изд. „Наука и изкуство“, 1973
  • Мирът не идва даром, изд. на ОФ, 1978

Източници[редактиране | редактиране на кода]