Направо към съдържанието

Георги Сталев Поповски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Георги Сталев)
Георги Сталев Поповски
северномакедонски писател

Роден
22 април 1930 г. (94 г.)

Учил вСкопски университет
Научна дейност
ОбластФилология
Работил вСкопски университет

Георги Сталев Поповски (на македонска литературна норма: Георги Сталев Поповски) е поет, прозаист, драматург, преводач и научен работник от Северна Македония.

Роден е на 22 април 1930 година във Витолища, тогава в Югославия. Негов баща е писателят Стале Попов. Георги Сталев Поповски завършва Философския факултет на Скопския университет. Член е на Дружество на писателите на Македония от 1956 година и на Македонския ПЕН център. Става доктор на филологическите науки и работи като университетски професор. Редактор е дълги години на списание „Современост“.

  • Смев на крвта (роман, 1960),
  • Преглед на македонската литература от 19 век (1963),
  • Гороломник пред својот крст (поезия, 1968),
  • Македонскиот верс (студия, докторска дисертация, 1970),
  • Зелени гранчиња лаври (роман за деца и юноши, 1971),
  • Болен Дојчин (драма в стихове, 1971),
  • Ангелина (драма в стихове, 1972),
  • Девет портрети од светската книжевност (1974),
  • Приближувања I (есета и огледи, 1974),
  • Расколникот од Хетини-Џинот (драма в стихове, 1975),
  • Самуил (драма в стихове, 1980),
  • Приближувања II (есета и огледи, 1983),
  • Вториот Омир (поема, 1988),
  • Бесоница (поема, 1993),
  • Последните сто години македонска книжевност (студия, 1994),
  • Едно можно читање на Рациновите „Бели мугри“ (студия, 1994),
  • Јас Константин Македонијата (поезия, 1996),
  • Маски (поезия, 1998)
  • Мала антологија на француската поезија (1964),
  • Антологија на француската поезија од нејзините почетоци до ХХ век (1977),
  • Антологија македонске критике (на сръбски език, 1978),
  • Мртвите не умреле во нас (антология на руската поезия от XIX век, 2000).

Носител е на наградите: „Климент Охридски“, „13 ноември“, „Златен венец“ на фестивала в Сараево, Медал от Фонда на Лермонтов – Москва, „Григор Пърличев“ и „Кирил Пейчинович“.[1]