Георги Стоянов (режисьор)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Стоянов.
| Георги Стоянов | |
| български актьор и режисьор | |
| Роден | |
|---|---|
| Режисура | |
| Активност | от 1964 г. до 1990 г. |
| Семейство | |
| Баща | Коста Стоянов |
| Съпруга | Добринка Станкова |
| Уебсайт | |
Георги Костов Стоянов-Мрамор е български актьор, сценарист и режисьор, заслужил артист.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в град Москва на 27 юли 1936 г.[1] Син е на хирурга Коста Стоянов.[2][3] Завършва през 1959 г. топлотехника в МЕИ в Москва. Започва работа в Котлостроителния завод „Георги Кирков“ в София като инженер.[1]
В периода 1961 – 1963 г. учи в Париж кинорежисура и режисура на монтажа в Института за висше кинематографически изкуство. От 1963 г. е на работа в Студията за научнопопулярни и документални филми. В периода 1967 – 1990 г. е режисьор и художествен ръководител на редица филми в Студията за игрални филми „Бояна“.[1] Основател и първи председател е на Кабинета на младите филмови дейци, 1969 г.[3]
През 1970 г. влиза в Съюза на българските филмови дейци. Председател е на Съюза на българските филмови дейци от 1985 до 1992 и от 2010 до 2013 г.[4]
От 1971 г. е член на БКП. Членува в Пленума на Градския комитет на БКП в София. От 1986 до 1990 г. е кандидат-член на ЦК на БКП.
Народен представител в IX народно събрание.[5]
Георги Стоянов е заместник-министър на културата, 1995 – 1996 г., и съветник по културата към Посолството на България във Вашингтон, 1996 – 1997 г.[1]
Носител е на орден Стара планина I степен, 2007 г.[1]
Женен е за актрисата Добринка Станкова до смъртта ѝ на 29 юни 2022 г.[6][7]
Филмография
[редактиране | редактиране на кода]- Като режисьор
- Онова нещо (1991)
- Брачни шеги (1989)
- Константин Философ (1983)
- Прозорецът (1980)
- С изкуство, не със сила (1979)
- Пантелей (1978)
- Щурец в ухото (1976)
- Къщи без огради (1974)
- Трета след слънцето (1972)
- Птици и хрътки (1969)
- Случаят Пенлеве (1968)
- Дрямка (1965)
- План (1965)
- Първи балкански филмов фестивал (1965)
- Жеко Манолов (1964)
- Като сценарист
- Едуард Захариев и документалното кино (2001) – реж. и съсценарист Оскар Кристанов
- Брачни шеги (1989)
- Прозорецът (1980)
- Дрямка (1965)
- Като актьор
- Мъжка песен (1979) - бригадир
- Допълнение към Закона за защита на държавата (1976) – Тодор Страшимиров
- Стихове (1972) - подофицер Колев
- Трета след слънцето (1972) – Еден
- Човекът в сянка (1967) - Масларов, капитан II ранг на кораба „Хемус“
- Джеси Джеймс срещу Локум Шекеров (1966)
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Георги Стоянов „Ваучер Калифорния – Гулаг“, изд. Светулка 44, София, 2011 ISBN 978-954-309-112-6 – документален роман за драматичната съдба на баща му Коста Стоянов, виден български хирург, преживял 8 години в съветските лагери ГУЛаг.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- 1 2 3 4 5 Голяма енциклопедия „България“, том 11, БАН, Труд, София, 2012, с. 4262
- ↑ МОЗАЕЧЕН РАЗГОВОР С ПРОДЪЛЖЕНИЯ. Срещи с кинорежисьора Георги Стоянов // Списание Кино. август 2023. Посетен на 15 април 2026.
- 1 2 Георги Стоянов - Артист // cinefish.bg. 20 март 2026. Архивиран от оригинала на 21 юни 2025. Посетен на 14 април 2026.
- ↑ 90 ГОДИНИ СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ ФИЛМОВИ ДЕЙЦИ. РЪКОВОДСТВАТА НА СБФД ЗА ПЕРИОДА МАЙ 1933 – 31 ДЕКЕМВРИ 2024 // Списание Кино. декември 2024. Посетен на 15 април 2026.
- ↑ Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 141
- ↑ 24chasa.bg
- ↑ lupa.bg
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
| |||||||||||||||||