Георг Вилхелм (Бранденбург-Байройт)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Маркграф Георг Вилхелм фон Бранденбург-Байройт

Георг Вилхелм фон Бранденбург-Байройт (на немски: Georg Wilhelm von Brandenburg-Bayreuth* 16 ноември 1678 в Байройт; † 18 декември 1726 в Байройт) от фамилията Хоенцолерн е от 1712 до 1726 г. маркграф на Бранденбург-Байройт.

Той е единственият син на маркграф Христиан Ернст фон Бранденбург-Байройт (1644 – 1712) и втората му съпруга му София Луиза фон Вюртемберг (1642 – 1702), дъщеря на херцог Еберхард III фон Вюртемберг.[1] Той започва военна кариера.

Георг Вилхелм умира на 18 декември 1726 г. на 48 години. Наследен е от братовчед му Георг Фридрих Карл.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

София фон Саксония-Вайсенфелс (ок . 1720)

Георг Вилхелм се жени през ноември 1699 г. за петнадесетгодишната принцеса София фон Саксония-Вайсенфелс (* 2 август 1684, † 6 май 1752), дъщеря на херцог Йохан Адолф фон Саксония-Вайсенфелс и принцеса Йохана Магдалена фон Саксония-Алтенбург. Тя е считана за една от първите красавици сред принцесите на Германия. [2] Те имат децата:[3]

  • Християна София Вилхелмина (1701 – 1749), ражда незаконни близнаци, които умират малко след раждането, и е изгонена в Кулмбах
  • Еберхардина Елизабет (1706 – 1709)
  • Християн (1706 – 1706).
  • Християн Фридрих Вилхелм (1709 – 1709).
  • Франц Адолф Вилхелм (1709), близнак на Християн

С метресата си Християна Емилия фон Глайхен той има един незаконен син:

  • Георг Вилхелм фон Бласенберг

Вдовицата му София се омъжва втори път на 14 юли 1734 г. за имперски граф Алберт Йозеф фон Ходиц (1706 – 1778).

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Stefanie Gansera-Söffing: Die Schlösser des Markgrafen Georg Wilhelm von Brandenburg-Bayreuth, Verlag C. u. C. Rabenstein, Bayreuth 1992; ISBN 3-928683-05-5
  • Hans-Joachim Böttcher: Christiane Eberhardine – Prinzessin von Brandenburg-Bayreuth, Kurfürstin von Sachsen und Königin von Polen. Dresdner Buchverlag 2011. ISBN 978-3-941757-25-7.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Hohenzollern 3, genealogy.euweb.cz
  2. Georg Wilhelm Markgraf von Brandenburg-Bayreuth, thepeerage.com
  3. Christoph Rabenstein, Ronald Werner: St. Georgen. Druckhaus Bayreuth, Bayreuth 1994, ISBN 3-922808-38-7, S. 19, 20