Гергийски езера
Облик
| Гергийски езера | |
| — Ледникови езера — | |
Третото и четвъртото от Гергийските езера, снимани от района на Муратов връх | |
Местоположение | |
| Местоположение | Гергийски циркус в Северен Пирин |
|---|---|
| Дълбочина | 7 м (четвъртото и петото езеро) |
| Надм. височина | 2194 м – 2392 м |
| Брой езера в групата | 5 |
| Гергийски езера в Общомедия | |
Гергийските (Георгийските) езера е група от пет ледникови езера, разположени в едноименния Гергийски циркус в Пирин планина.


Три от езерата са сред големите езера в планината, докато другите две са незначителни по размер.
- Първото езеро е най-високо в групата. Разположено е под седловината Муратова премка на 2392 m н.в. и има площ 1,7 дка. То е сравнително плитко и затлачено.
- Второто езеро е разположено северозападно от първото на височина 2381 m н.в., най-малкото в групата с площ само 0,2 дка.
- Третото езеро () е разположено на изток от връх Муратова чука (2448 m) на 2304 m н.в. и има площ 20 дка. Формата му е дъговидна.
- Четвъртото езеро (Голямото Георгийско езеро, ) е разположено на 75 m северно от третото на височина 2294 m н.в. и е най-голямото в групата. Има площ 39,6 дка, размери 275 на 220 m, и дълбочина около 7 m. От западния му ъгъл изтича река Георгийца, която е ляв приток на Влахинска река (ляв приток на Струма).
- Петото езеро (Долното езеро) () е разположено встрани от първите четири, в югозападната половина на Гергийския циркус на 2194 m н.в. Площта му 14,5 дка и дълбочина около 7 m.[1] От него изтича малък поток, който след 300 m се влива от ляво в река Гергийца.
Гергийските езера стоят встрани от официалните маркирани туристически маршрути в Пирин планина. Територията им влиза в границите на Национален парк Пирин и има статут на Зона за ограничаване на човешкото въздействие (1б). Преминаването през зони с такъв статут става само по официалните маркирани пътеки.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]- Езера в България
- Лист от карта K-34-83. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ „Пирин. Речник и пътеводител“, Даутов, Николай, 2008, стр. 49
- Душков, Д., Г.Петрушев и Т.Ковачки, Пирин пътеводител, София 1988 г., стр. 159
