Герт Йонке

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Герт Йонке
Gert Jonke
Герт Йонке през 2008 г.
Герт Йонке през 2008 г.
Роден 8 февруари 1946 г.
Починал 4 януари 2009 г. (62 г.)
Професия писател
Националност Флаг на Австрия Австрия
Жанр роман, пиеса, стихотворение
Награди Награда Ингеборг Бахман“ (1977)
Голяма австрийска държавна награда за литература“ (2001)
Уебсайт
Герт Йонке в Общомедия

Герт Йонке (на немски: Gert Jonke) с цяло име Герт Фридрих Йонке е австрийски поет, романист и драматург

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Герт Йонке завършва хуманитарна гимназия и консерваторията на провинция Каринтия в родния си град Клагенфурт. След като отбива военната си служба, изучава от 1966 г. германистика, история, философия и музикология във Виенския университет, а също слуша лекции в Академията за кино и телевизия.

През 1970 г. е сътрудник в отдела за радиодрама на Зюддойчер рундфунк. През 1970 г. заминава със стипендия за Западен Берлин, където остава пет години. Следва едногодишен престой в Лондон и продължителни пътувания в Близкия Изток и Южна Америка. След 1978 г. Йонке се установява във Виена и става писател на свободна практика.

През 1977 г. получава литературната „Награда Ингеборг Бахман“, а през 1987 г. – „Австрийската награда за художествена литература“.

Герт Йонке умира от рак на 4 януари 2009 г. на 62-годишна възраст и е погребан с почест във Виенското централно гробище.[1]

В памет на писателя провинция Каринтия и град Клагенфурт учредяват през 2010 г. литературната награда „Герт Йонке“, която се присъжда на всеки две години. Лауреат на наградата през 2017 г. става Паул Ницон.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Поезия и проза[редактиране | редактиране на кода]

  • Geometrischer Heimatroman, 1969
  • Beginn einer Verzweiflung, 1970
  • Glashausbesichtigung, 1970
  • Musikgeschichte, 1970
  • Die Vermehrung der Leuchttürme, 1971
  • Die Hinterhältigkeit der Windmaschinen oder Ein Schluck Gras löscht jeden Durst im Inland und im Ausland auch, 1972
  • Im Inland und im Ausland auch, 1974
  • Schule der Geläufigkeit, 1977
  • Der ferne Klang, 1979
  • Die erste Reise zum unerforschten Grund des stillen Horizonts, 1980
  • Erwachen zum großen Schlafkrieg, 1982, 2011
  • Schwarzbuch, 1984 (zusammen mit Sepp Schmölzer)
  • Der Kopf des Georg Friedrich Händel, 1988
  • Sanftwut oder Der Ohrenmaschinist 1990
  • Opus 111, 1993
  • Stoffgewitter, 1996
  • Das Verhalten auf sinkenden Schiffen, 1997 (zusammen mit Ilse Aichinger)
  • Es singen die Steine, 1998
  • Himmelstraße – Erdbrustplatz oder Das System von Wien, 1999
  • Insektarium, 2001
  • Chorphantasie, 2003
  • Redner rund um die Uhr, 2003
  • Klagenfurt, 2004 (zusammen mit Siegfried Gutzelnig)
  • Strandkonzert mit Brandung. Georg Friedrich Händel. Anton Webern. Lorenzo da Ponte, 2006
  • Alle Stücke, 2008
  • Alle Gedichte, 2010

Пиеси[редактиране | редактиране на кода]

  • Damals vor Graz, 1989
  • Die Hinterhältigkeit der Windmaschinen
  • Sanftwut oder Der Ohrenmaschinist, 1990
  • Der Ohrenmaschinist, 1993/94
  • Opus 111, 1993
  • Gegenwart der Erinnerung, 1995
  • Es singen die Steine, 1998
  • Insektarium, 1999
  • Die Vögel, 2002
  • Chorphantasie, 2003
  • Redner rund um die Uhr, 2004
  • Seltsame Sache, 2005
  • Die versunkene Kathedrale, 2005
  • Sanftwut oder Der Ohrenmaschinist, 2006
  • Freier Fall, 2008 [2]
  • Platzen Plötzlich, 2008

Радиодрама[редактиране | редактиране на кода]

  • Der Dorfplatz, 1969
  • Damals vor Graz, 1970
  • Glashausbesichtigung, 1970
  • Es gab Erzählungen, Erzählungen und Erzählungen, 1971
  • Die Schreibmaschinen, 1972
  • Wiederholung eines Festes, 1975
  • Schule der Geläufigkeit, 1976
  • Klavierstück, 1976
  • Hörfunkenflug, 1979
  • Im Schatten der Wetterfahne, 1986
  • Sanftwut oder Der Ohrenmaschinist, 1992
  • Opus 111, 1993

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]