Герчо Джамбазов
| Герчо Джамбазов | |
| български поет | |
| Роден | Герчо Радев Джамбазов
24 октомври 1929 г.
|
|---|---|
| Починал | 15 юли 1995 г.
Неново, България |
| Националност |  България |
| Литература | |
| Жанрове | поезия, стихотворения |
| Известни творби | „Персинци“ |
Герчо Радев Джамбазов (1929 – 1995 г.) е български поет, автор на стихосбирката „Персинци“ (1994 г.).
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден през 1929 г. в с. Неново, общ. Провадия, обл. Варна, потомък на поборнически род, Герчо Джамбазов е закърмен с непримиримост към тиранията. Следва за кратко време българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“, но е изключен заради характеристиката си като „неблагонадежден“ за властите. През 1950 г. за земеделска конспиративна дейност е осъден на 8 години затвор. Килиите на Варненския затвор и концлагерът в Беленския остров Персин го оставят с разклатено здраве за цял живот[1]. Отива си от този свят през 1995 г. на 65-годишна възраст.
Творчество[редактиране | редактиране на кода]
През 1994 г. Герчо Джамбазов издава стихосбирката „Персинци“[2], в която събира свои стихотворения, написани през тежките времена в затвора. Там се сприятелява с Петко Огойски, който описва част от преживяванията и разговорите им в тритомната книга „Записки по българските страдания 1944 – 1989 г.“ [3] Творби на Герчо Джамбазов са включени в Христоматия по литература за 12 клас „Забранените писатели“. [4]