Гийом Мюсо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Гийом Мюсо
Guillaume Musso
Гийом Мюсо през 2014 г.
Гийом Мюсо през 2014 г.
Роден6 юни 1974 г. (49 г.)
Професияучител, писател
Националност Франция
Активен период2001-
Жанрлюбовен роман, трилър, фентъзи
НаградиКавалер на Френския орден на изкуството (2012)
Уебсайтguillaumemusso.com
Гийом Мюсо в Общомедия

Гийо̀м Мюсо̀ (на френски: Guillaume Musso) е френски писател, автор на бестселъри в жанровете трилър и любовен роман.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Гийом Мюсо е роден на 6 юни 1974 г. в Антиб, Морски Алпи, Франция. Майка му е библиотекарка. От малък се пристрастява към четенето, и започва да пише още като ученик. След като завършва гимназия, на 19 години заминава за САЩ, където пребивава в Ню Йорк и Ню Джърси, и се препитава като продавач на сладолед. Няколко месеца по-късно се връща във Франция с много идеи, следва в Университета на Ница, като получава бакалавърска степен по икономика. Продължава обучението си в Монпелие с магистърска степен по икономика. След дипломирането си работи като преподавател в гимназията „Еркман-Шартиян“ във Фалсбург и в Института за обучение на учители в Лотарингия. От септември 2003 г. в продължение на 5 години преподава икономически и социални науки в гимназията към Международния център във Валбон.

Заедно с работата си продължава да пише. Първият му роман, трилърът „Skidamarink“ е публикуван през 2001 г., но няма успех.

След тежка автомобилна катастрофа той започва да се интересува от темата за ПБС – преживяванията, близки до смъртта. Резултатът е романът му „И след това...“ издаден през 2004 г. Той става международен бестселър и го прави известен. През 2008 г. е екранизиран във филма „Afterwards“ с участието на Джон Малкович и Еванджелин Лили.

Следващите му романи, характерни със свръхестествени елементи, изгаряща любовна страст, и интрига близка до трилъра и съспенса, неизменно са в списъците на бестселърите. Те са преведени на над 35 езика и са издадени в над 18 милионен тираж по света. Успехът му го прави най-четения автор през 2011 г. във Франция.

През 2012 г. е удостоен с наградата Кавалер на Ордена на изкуството и литературата на Франция.

Брат му Валентин Мюсо е писател на криминални романи.

Във Венеция, 2010 г.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Самостоятелни романи[редактиране | редактиране на кода]

  • Skidamarink (2001)
  • Et après... (2004)
    И след това..., изд.: ИК „Изток-Запад“, София (2005), прев. Владимир Атанасов
  • Sauve-moi (2005)
  • Seras-tu là ? (2006)
    Ще бъдеш ли тук?, изд.: ИК „Изток-Запад“, София (2009), прев. Владимир Атанасов
  • Parce que je t'aime (2007)
    Защото те обичам, изд.: ИК „Изток-Запад“, София (2012), прев. Паисий Христов
  • Je reviens te chercher (2008)
  • Que serais-je sans toi ? (2009)
  • La fille de papier (2010)
    Хартиеното момиче, изд.: ИК „Изток-Запад“, София (2012), прев. Недка Капралова
  • L'appel de l'ange (2011)
    Повикът на ангела, изд.: ИК „Изток-Запад“, София (2014), прев. Георги Цанков
  • 7 ans après (2012)
  • Demain (2013)
  • Central Park (2014)
    Сентръл парк, изд.: ИК „Изток-Запад“, София (2014), прев. Георги Цанков
  • L'instant présent (2015)
    Да уловиш мига, изд.: ИК „Изток-Запад“, София (2017), прев. Венера Атанасова
  • La fille de Brooklyn (2016)
    Момичето от Бруклин, изд.: ИК „Изток-Запад“, София (2017), прев. Венера Атанасова
  • Un appartement à Paris (2017)
    Парижката квартира, изд.: ИК „Изток-Запад“, София (2018), прев. Венера Атанасова
  • La jeune fille et la nuit (2018)
    Момичето и нощта, изд.: ИК „Изток-Запад“, София (2019), прев. Венера Атанасова
  • La vie secrète des écrivains (2019)
    Тайният живот на писателите, изд.: ИК „Изток-Запад“, София (2019), прев. Венера Атанасова
  • La vie est un roman (2020)
    Животът е роман, изд.: ИК „Изток-Запад“, София (2021), прев. Венера Атанасова
  • L'inconnue de la Seine (2021)
    Непознатата от Сена, изд.: ИК „Изток-Запад“, София (2022), прев. Анета Тошева
  • Angélique (2022)
    Анжелик, изд.: ИК „Изток-Запад“, София (2023), прев. Недка Капралова

Екранизации[редактиране | редактиране на кода]

  • 2008 Afterwards – по романа „Et Après...
  • 2012 La Traversée – по романа „Parce que je t'aime

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]