Глухарче
Направо към навигацията
Направо към търсенето
| Глухарче | ||||||||||||||||||
 Обикновено глухарче (T. officinale) | ||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||
F.H.Wigg., 1780 г. | ||||||||||||||||||
| Глухарче в Общомедия | ||||||||||||||||||
| редактиране |
Глухарче, също Радика (Taraxacum), да не се бърка с Жълтурче (Ficaria verna), са род многогодишни тревисти растения. Само в Европа са класифицирани над 1200 вида и подвида на това растение. Разпространени са по ливади и тревисти места, край пътища и населени места. Медоносни.
Глухарчето принадлежи към подсемейство Лактукови (Lactuceae) заради естествения растителен латекс, който съдържа. Латинското название на растението Taraxacum идва от старогръцкото τάραξις („възпаление на окото“), тъй като именно очните възпаления са били лекувани с латекса на глухарчето.
За медицински цели се използват надземната част (студен извлек), коренищата (студен извлек, запарка), цветните кошнички (запарка).
Видове[редактиране | редактиране на кода]
- T. albidum
- T. apenninum – Планинско глухарче
- T. aphrogenes
- T. bessarabicum – Бесарабско глухарче
- T. bythinicum – Битинийско глухарче
- T. californicum
- T. carneocoloratum
- T. eriophorum
- T. glabra
- T. hoppeanum – Хопеаново глухарче
- T. hybernicum – Хибернийско глухарче
- T. japonicum
- T. laevigatum – Червеноплодно глухарче
- T. lecerum
- T. lividum – Сивовиолетово глухарче
- T. lyratum
- T. megalorrhizon – Едрокоренищно глухарче
- T. nigricans – Чернеещо глухарче
- T. officinale – Обикновено глухарче
- T. palustre – Блатно глухарче
- T. phymatocarpum
- T. serotinum – Късно глухарче
- T. spectabile
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Допълнителна литература[редактиране | редактиране на кода]
- Неваци, Мануела, Антонова-Василева, Лучия, Гаравалова, Илияна. Названия на растението глухарче (Taraxacum) в диалектите в Европа. – В: ДОКЛАДИ от Международната юбилейна конференция на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ (София, 15 – 16 май 2017 година). Част първа.. София, БАН, Институт за български език, 2017. ISBN 978-954-92489-9-9. с. 222 – 235.
