Гол охлюв

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Гол охлюв
Общоприето наименование
Терминът « гол охлюв » се използва на български в няколко отделни таксона.
Slug in VanDusen Botanical Garden.jpg
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Mollusca Мекотели
клас: Gastropoda Коремоноги
Парафилетична група
Включени групи Onchidiacea
Soleolifera
Sigmurethra
гол охлюв в Общомедия

Гол охлюв или плужек е общоприето наименование за всяко сухоземно коремоного мекотело, което няма черупка. Думата е също често използвана и за всяко коремоного мекотело, което не разполага с черупка или има много малка такава, особено при морските охлюви.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Външната анатомия на плужека включва пипала, мантия, опашка, кил, крак и рудиментарна черупка.

Пипала

Подобно на други сухоземни белодробни охлюви, по-голямата част от земните голи охлюви имат две двойки „пипала“ на главата им. Горната двойката е за наблюдение и има очни петна в краищата, докато долната двойка осигурява обонянието. И двете двойки пипала могат да се прибират.

Мантия

Разположена е отгоре зад главата. Под нея се намират гениталният отвор и ануса. От едната страна (почти винаги отдясно) на мантията се намира респираторният отвор (пневмостом), който е лесно да се види, когато е отворен.

Опашка

Частта от плужека зад мантията се нарича „опашка“.

Кил

Някои видове, като Tandonia budapestensis, притежават „гребен“ разположен по средата на опашката (понякога по цялото ѝ протежение, понякога само в задната част), наречен „кил“.

Крак

Долната гладка част на голият охлюв се нарича „крак“. Подобно на почти всички коремоноги, голият охлюв се придвижва, чрез мускулна контракция на долната част на крака. Едновременно с предвижването, от нея се отделя слой слуз, която предотвратява увреждане на тъканите разположени в тази област.[1]

Рудиментарна черупка

Повечето голи охлюви обикновено запазват остатък от тяхната черупка. В нея се поместват храносмилателните жлези, а също служи и като склад за калциеви соли.[2] Вътрешна черупка присъства при представителите от семейства Limacidae и Parmacellidae,[3][4] а при Philomycidae, Onchidiidae и Veronicellidae липсва такава въобще.[3][5][6]

Таксономия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en)) Denny, M. W.. The physical properties of the pedal mucus of the terrestrial slug, Ariolimax columbianus. // Journal of Experimental Biology 88 (1). 1980. с. 375 – 393.
  2. ((en))  Ammonia Volatilization and Absorption by Terrestrial Gastropods_ a Comparison between Shelled and Shell-Less Species. // Physiological Zoology 52 (4). The University of Chicago Press, 1979. DOI:10.2307/30155937. с. 461 – 469.
  3. а б ((en))  The recent Gastropoda of Oklahoma, Part VIII. The slug families Limacidae, Arionidae, Veronicellidae, and Philomycidae. // Proceedings of the Oklahoma Academy of Science 60. 1980. с. 29 – 35.
  4. ((en))  Estudio de Parmacella valenciannesii Webb & Van Beneden, 1836, y consideraciones sobre la posicion sistematica de la familia Parmacellidae (Mollusca, Pulmonata, Stylommatophora). // Boletín de la Sociedad de Historia Natural de les Baleares 25. 1981. с. 103 – 124.
  5. ((en))  Review of the current knowledge of the systematics of Onchidiidae (Mollusca: Gastropoda: Pulmonata) with a checklist of nominal species. // Zootaxa 2068. 2009. с. 1 – 26.
  6. ((en))  Valiguna flava (Heynemann, 1885) from Indonesia and Malaysia: Redescription and Comparison with Valiguna siamensis (Martens, 1867)(Gastropoda: Soleolifera: Veronicellidae). // Veliger 50 (3). 2008. с. 163 – 170.