Готлиб Хаберланд

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Готлиб Хаберланд
Gottlieb Johann Friedrich Haberlandt
австрийски биолог
Gottlieb Haberlandt.jpg
Роден
Починал
30 януари 1945 г. (90 г.)
Националност Флаг на Унгария Унгария
Научна дейност
Област Биология
Образование Виенския университет
Работил в Тюбингенски университет,
Технически университет (Грац),
Хумболтов университет на Берлин
Известен с физиологична растителна анатомия;
растителни хормони
Готлиб Хаберланд в Общомедия

Готлиб Йохан Фридрих Хаберланд (на немски: Gottlieb Johann Friedrich Haberlandt; * 28 ноември 1854 в унгарски-Алтенбург, днес Машонмадяровар, Унгария; † 30 януари 1945 в Берлин) e австрийски ботаник.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на * 28 ноември 1854 г. в Алтенбург, днес Машонмадяровар, Унгария. Той е едно от шестте деца на аграрния учен Фридрих Хаберланд (1826 – 1878). Неговият брат Михаел Хаберланд (1860 – 1940) е етнолог.

Готлиб Хаберланд следва във Виенския университет и го завършва през 1876 г. След това работи при Симон Швенденер в Тюбингенския университет. От 1888 г. е професор по ботаника на Техническия университет в Грац, а от 1910 г. – в Хумболтовия университет в Берлин.

Умира на 30 януари 1945 година в Берлин на 90-годишна възраст.

Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Основава физиологичната растителна анатомия, съоткривател е на растителните хормони.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

  • Die Entwicklungsgeschichte des mechanischen Gewebesystems der Pflanzen. 1879.
  • Physiologische Pflanzenanatomie. 1884.
  • Das reizleitende Gewebesystem der Sinnpflanze. 1890.
  • Über Erklärung in der Biologie. 1900.
  • Die Lichtsinnesorgane der Laubblätter. Leipzig: W. Engelmann, 1905.
  • Sinnesorgane im Pflanzenreich zur Perzeption mechanischer Reize. 1906.
  • Eine botanische Tropenreise. Indo-malayische Vegetationsbilder und Reiseskizzen. Leipzig, Engelmann 1893; 2. Aufl. 1910.
  • Über Pflanzenkost in Krieg und Frieden: ein Vortrag. Leipzig: Teubner 1916.
  • Physiologie und Ökologie. I. Botanischer Teil. Berlin 1917.
  • Das Ernährungsproblem und die Pflanzenphysiologie. Berlin: Norddt. Buchdr. u. Verl. Anst., 1918.
  • Goethe und die Pflanzenphysiologie. Leipzig, Weg 1923.
  • Erinnerungen, Bekenntnisse und Betrachtungen. 1933, doi:10.1007/978-3-662-36740-7
  • Botanische Vademecum für bildende Künstler und Kunstgewerbler. Jena: Fischer, 1936
  • Über das Wesen der morphogenen Substanzen. Berlin 1942

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Haberlandt Gottlieb. In: Österreichisches Biographisches Lexikon 1815 – 1950 (ÖBL). Band 2, Verlag der Österreichischen Akademie der Wissenschaften, Wien 1959, S. 124 f. (Direktlinks auf S. 124, S. 125).
  • Franz Th. Brücke: Haberlandt, Gottlieb. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 7, Duncker & Humblot, Berlin 1966, ISBN 3-428-00188-5, S. 394 f.
  • Ekkehardt Höxtermann: „Das Wetter wird vermutlich schön…“ – Eine Erinnerung an Gottlieb Haberlandt (1854 – 1945) im 50. Todesjahr. In: Biologisches Zentralblatt, Bd. 115, 1966, S. 214 – 240 (mit Schriftenverzeichnis und Bild).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Gottlieb Haberlandt, leopoldina.org

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]