Гравитационна константа

Гравитационната константа G, по-рядко f, γ, к², е фундаменална физична константа, определяща силата на привличане между две тела (гравитация).

Съгласно закона за всеобщото привличане на Нютон, силата на привличане, действаща между две тела с маси $m_{1}$ и $m_{2}$, намиращи се на разстояние $R$, е равна на:

$F=G{\frac {m_{1}m_{2}}{R^{2}}}$

В единици SI стойността на константата е:

$G=\left(6,67428\pm 0,00067\right)\times 10^{-11}\ {\mbox{m}}^{3}\ {\mbox{kg}}^{-1}\ {\mbox{s}}^{-2}.$

Гравитационната константа е измерена за пръв път от Хенри Кавендиш през 1798 г., а най-точната стойност на G е получена чрез измерване на взаимното привличане на две известни маси с торзионна везна.