Гравитационна леща

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вляво са рентгеновите образи на галактическото струпване Abell 2390 (горе) и MS2137.3-2353 (долу). Рентгенови лъчи излъчват предимно горещите газове. Вдясно са двата обекта във видимата област (изкуствен цвят) - сините дъги са доказателство за гравитационни лещи.

Гравитационна леща се нарича масивен астро-обект като звезда, черна дупка или галактика предизвикващ изкривяване в траекторията на преминаваща в близост светлина. Теоретичното предсказание и обяснение за подобни явления е направено в класическата Нютонова физика, като развитието на тази идея е осъществено в общата теория на относителността. Емпирично потвърждение е установено в 1979 когато бива установена идентичност на двойка видимо близки квазари.[1]

Светлинните лъчи, които се отклоняват от лещата в различни посоки следват не идентични траектории, които обикновено са с различна дължина. Така времето, за което светлината достига до нас, се различава, според картината, която ние наблюдаваме. По тази причина, ако квазарът внезапно промени излъчването на светлина, различните негови образи не отразяват промените едновременно, а в различни времеви моменти.

Измерването на този вид времево несъответствие може да ни разкрие константата на Хъбъл. Действително, анализирането на този феномен показва, че времевото отклонение между промяната на светлинността на различните образи е обратно пропорционално на H0 и зависи твърде незначително от останалите параметри.[2] Ако бе възможно да се определи това времево отклонение, бихме могли да определим и H0 и без други параметри да определим тази константа.

C. Vanderriest е определил максимална граница от H < 175 km/s/Mpc. Бъдещето със сигурност ще позволи да се намали тази неопределеност.

  1. Walsh, D.; Carswell, R. F.; Weymann, R. J. (31 May 1979). "0957 + 561 A, B: twin quasistellar objects or gravitational lens?", Nature, 279 (5712): 381–4. (doi:10.1038/279381a0).
  2. David Harvey, ‘A 4 per cent measurement of H0 using the cumulative distribution of strong lensing time delays in doubly imaged quasars’, MNRAS 498, 2871–2886 (2020) doi:10.1093/mnras/staa2522

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]