Направо към съдържанието

Гражина Шват-Гълъбова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Гражина Шват-Гълъбова
Grażyna Szwat-Gyłybowa
полска българистка, литературна историчка
Родена
1956 г. (68 г.)
Научна дейност
ОбластФилология
Работила вВаршавски университет
Полска академия на науките

Гражина Шват-Гълъбова (на полски: Grażyna Szwat-Gyłybowa) e полска българистка, литературна историчка.

Гражина Шват-Гълъбова е професор във Варшавския университет и Полската академия на науките, литературовед, член на Научния съвет на Института по западно- и южнославянски филологии на Варшавския университет, през 2007 – 2011 г. – директор на Института по славистика при Полската академия на науките, главен редактор на списание Slavia Meridionalis.[1]

Гражина Шват-Гълъбова е преводач на текстове на Боян Папазов, Антонина Желязкова и Желю Желев.[2]

  • 1994 – диплом на Министъра на културата на Република България за заслуги към българската култура
  • 1999 – диплом на Министъра на културата на Република България за заслуги към българската култура
  • 2004 – почетен диплом на Българската академия на науките за заслуги към българистиката
  • 2004 – медал „50 години славистика в Полската академия на науките“
  • 2004 – награда на ректора на Варшавския университет
  • 2005 – Сребърен кръст за заслуги към Полската република
  • 2012 – Златен медал за продължителна служба
  • W kręgu bułgarskiej groteski (o twórczości Jordana Radiczkowa). Slawistyczny Ośrodek Wydawniczy, Warszawa, 1991, ss. 121.
  • Haeresis bulgarica w bułgarskiej świadomości kulturowej XIX i XX wieku. Warszawa: Slawistyczny Ośrodek Wydawniczy, 2005, ss. 335. ISBN 83-89191-33-4 [3]
    • Haeresis bulgarica в българското културно съзнание на XIX и XX век. Превод от полски Вера Деянова и Грета Коминек. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2010, 376 с. [4]

Редакция и съставителство

[редактиране | редактиране на кода]
  • Kultura, język, komunikacja: problemy globalizacji i kultur narodowych (заедно с Анджей Маковиецки), Warszawa: Uniwersytet Warszawski. Wydział Polonistyki. Instytut Slawistyki Polskiej Akademii Nauk, 2001. ISBN 83-915364-1-6.
  • Leksykon tradycji bułgarskiej. (съвм. с Евелина Джевиецка), Warszawa 2011, ss. 375. [5]
  • „Literatura jako narzędzie zła.“ В: Kategoria dobra i zła w literaturach słowiańskich, red. T. Dąbek – Wirgowa i A. Z. Makowiecki, Warszawa 1994, s. 121 – 126.
  • „Literatura bułgarska po przełomie.“ Arkusz, czerwiec 2000, s. 1 – 2.
  • „Bogomilstwo – wielki temat kultury bułgarskiej w prozie Emiliana Stanewa.“ В: Wielkie tematy kultury w literaturach słowiańskich, t. 6, red. I. Malej i Z. Tarajło-Lipowska, Wrocław 2004.
  • „Wiedza lokalna i uniwersalna.“ Literatura na świecie, nr 3 – 4/2006, s. 138 – 148.