Гран Парадизо
- Вижте пояснителната страница за други значения на Гран Парадизо.
| Гран Парадизо Gran Paradiso | |
 Гран Парадизо, видян от северозапад | |
 Местоположение в Коне | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Местоположение |  Италия Вале д'Аоста |
| Част от | Грайските Алпи |
| Надм. височина | 4061,20 m |
| Издаденост | 1879 m |
| Гран Парадизо в Общомедия | |
Гран Парадизо (на италиански: Gran Paradiso; на френски: Grand Paradis) е главният връх на едноименния масив в Грайските Алпи. Най-високата му точка достига 4061 m и се намира в италианския регион Вале д'Аоста, на границата между общините Валсаваранш и Коне. Това е най-високият връх в този дял на Алпите извън масива Монблан и единственият връх, разположен изцяло на италианска територия, който надвишава 4000 m.[1] Макар масивът да служи като част от границата между Франция и Италия, самият връх се намира на няколко километра източно от главното било. Около него се оформя триъгълник от долините на реките Орко (на юг), Гранд Ейвия (на север) и Саваранш (на запад). Върхът е покрит с вечни снегове.
Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Топонимът Gran Paradiso произлиза, чрез асонанс и през френското Grand paradis, от валдостанското диалектно Granta Parei, което означава „Голяма стена“. Съществува и френският топоним Grande Paroi („голяма стена“), който отразява същата етимология. Името е сродно с това на близката планина Гранта Парей (Granta Parey). Локално се използва и друг, неофициален топоним – Mont Iseran.[2]
Характеристики
[редактиране | редактиране на кода]Гран Парадизо е третият по височина връх, разположен изцяло на италианска територия, след Корно Неро (4321 m) и Пирамиде Венсан (4215 m) от масива Монте Роза, между общините Аланя Валсезия и Гресоне Ла Трините. Върхът се намира в регион Вале д'Аоста, на границата между общините Коне и Валсаваранш, и е най-високата точка на единствения планински масив, чиято кулминация надвишава 4000 m изцяло в Италия. От върха на юг се спуска било, което скоро достига до Рок – масивна скална кула на височина 4026 m.
От склоновете на планината се спускат няколко ледника се спускат от страните на планината: към Валсаваранш – ледниците Гран Парадизо и Лавзиò, а към долината Вал ди Коне – ледникът Триболационе.
Национален парк
[редактиране | редактиране на кода]
През 1856 г. италианският крал Виктор Емануил II създава кралски ловен резерват в района на Гран Парадизо с цел опазване на алпийския козирог (ибекс), застрашен от изчезване. През 1922 г. неговият внук Виктор Емануил III преобразува резервата в Национален парк „Гран Парадизо“ – първия национален парк в Италия.[3] Днес там са запазени също язовци, невестулки, хермелини и дори рисове и царски орли.
Изкачвания
[редактиране | редактиране на кода]Първото изкачване на Гран Парадизо е осъществено на 4 септември 1860 г. от Джон Джеръми Коуел, У. Дъндас, Мишел Пайо и Жан Тера по днешния нормален маршрут.[4] Той се счита за сравнително лесен (трудност F+), с изключение на последните около 60 m. Като свидетелство за достъпността на върха свещеникът-планинар Жозеф-Мари Анри през 1931 г. успява да изведе магаре до самия връх.[5] Дон Акиле Рати – бъдещият папа Пий XI също достига върха, носейки момче на раменете си.[6]
Днес повечето изкачвания започват от град Аоста в долината на река Дора Балтеа, откъдето се достига до една от двете основни хижи: „Фредерик Шабо“ или „Виторио Емануеле“. Маршрутът преминава от северната страна, покрай водопади и каменисти участъци, а във финалната част – по ледник.[7] От върха се открива широка панорама към Матерхорн, Монблан, Екрен и Монте Визо.
Рекорд за изкачване
[редактиране | редактиране на кода]Рекордът за изкачване и слизане от Гран Парадизо принадлежи на Надир Магè, който на 15 юли 2020 г. завършва двупосочния маршрут от долината Валсаваранш за 2 часа, 2 минути и 32 секунди. Така той подобрява историческия рекорд на валдостанеца Еторе Шампретави, който през 1995 г. изминава маршрута от махалата Пон ди Валсаваранш (1960 m) до върха и обратно за 2 часа, 21 минути и 36 секунди (1 час, 43 минути и 22 секунди само за изкачването).[8]
Предишният официален рекорд е поставен на 6 август 1991 г. от Валерио Бертолио, парков рейнджър от Черезоле Реале и бивш атлет. Той достига върха от Пон ди Валсаваранш и се връща обратно за 2 часа, 32 минути и 6 секунди (1 час и 50 минути за изкачването).[9]
Алпийски маршрути
[редактиране | редактиране на кода]Изкачванията обикновено започват от хижа „Федерико Шабо“ (Rifugio Federico Chabod) или хижа „Виктор Емануил II“ (Rifugio Vittorio Emanuele II). Първата е посветена през 1966 г. на историка и алпинист Федерико Шабо, а втората носи името на крал Виктор Емануил II, създател на кралския ловен резерват „Гран Парадизо“, който по-късно става основа на Националния парк „Гран Парадизо“.
Нормален маршрут от хижа „Виктор Емануил II“
[редактиране | редактиране на кода]
Нормалният (най-лесният) маршрут от хижа „Виктор Емануил II“ започва с изкачване в северна посока по морена, образувана от големи каменни блокове. След това пътеката завива надясно (на изток) в малка долина, ограничена от широките странични морени на ледника. По-нататък следва изкачване по ледника Гран Парадизо, чиито склонове са сравнително равномерни, макар и прорязани от няколко пукнатини. По-високо се достига характерната Скиена д'Азино (Schiena d’Asino) – издигнато в центъра си снежно било, и маршрутът минава близо до прохода Бека ди Монкорвè (Becca di Moncorvé). След крайната пукнатина остава кратко, но по-трудно финално изкачване по билото до статуята на Мадоната, разположена на самия връх.
Нормален маршрут от хижа „Федерико Шабо“
[редактиране | редактиране на кода]Изкачването от хижа „Федерико Шабо“ започва по морена, след което маршрутът продължава по ледника Лавзиò (Laveciau). След преминаване през напуканите участъци на ледника се достига до Скиена д'Азино (Schiena d’Asino), където трасето се съединява с нормалния маршрут, идващ от хижа „Виктор Емануил II“.
Класически маршрут, Северна стена
[редактиране | редактиране на кода]Изкачването на северната стена започва от хижа „Федерико Шабо“. Маршрутът тръгва по морена, след което продължава по ледника Лавзиò (Laveciau) и достига северозападната стена на планината. Малко след навлизането в ледника се напуска нормалният маршрут и се поема директно към крайната пукнатина. След преминаването ѝ започва изкачване по стената по сравнително равномерни склонове, като главният серак[10] се заобикаля вляво. Маршрутът излиза на билото, което се следва за кратко, първо заснежено, после каменисто, докато се достигне върхът.
Галерия с изображения
[редактиране | редактиране на кода]
Източното лице на Гран Парадизо
Северното лице на Гран Парадизо
Западната страна на Гран Парадизо
Гран Парадизо от югозапад, на преден план Бека ди Монкорве
Южната страна на Гран Парадизо
Гледка към Гран Парадизо от площад „Емил Шану“ в Коне
Снимка от върха: катерачите към върха по нормалния (лесен) маршрут
_Il_versante_est_del_Gran_Paradiso.jpg)
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Gran Paradiso, Encyclopaedia Britannica
- ↑ Joseph-Marie Henry, Vieux noms patois de localités valdôtaines, Le Messager valdôtain, 1937.
- ↑ Gran Paradiso Climb: Facts & Information, explore-share.com
- ↑ Andreis, Chabod e Santi p. 196, с. gmi..
- ↑ Joseph Marie Henry, Cagliostro: l'asino che scalò il Gran Paradiso, 1932
- ↑ gian.mario.navillod.it
- ↑ Гран Парадизо – Джулай морнинг в Алпите Архив на оригинала от 2020-09-29 в Wayback Machine., на сайта на Адвенчър Тийм България
- ↑ Skyrunning World Records // Архивиран от оригинала на 22 май 2013.
- ↑ Valerio Bertoglio // Архивиран от оригинала на 13 юли 2012.
- ↑ Серак е типична формация на ледник с формата на кула или пинакъл, получена в резултат на отварянето на пукнатини.
  |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Gran Paradiso в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
