Направо към съдържанието

Гран Парадизо

Вижте пояснителната страница за други значения на Гран Парадизо.

Гран Парадизо
Gran Paradiso
Гран Парадизо, видян от северозапад
Карта Местоположение в Коне
Общи данни
Местоположение Италия
Вале д'Аоста Вале д'Аоста
Част отГрайските Алпи
Надм. височина4061,20 m
Издаденост1879 m
Гран Парадизо в Общомедия

Гран Парадизо (на италиански: Gran Paradiso; на френски: Grand Paradis) е главният връх на едноименния масив в Грайските Алпи. Най-високата точка с надморска височина 4061 метра е на територията на италианския регион Вале д'Аоста, на границата между общините Валсаваранш и Коне. Гран Парадизо е най-високият връх в този дял на Алпите извън масива Монблан. Той е и единственият връх изцяло на италианска територия, който надвишава 4000 метра.[1] Макар че масивът като цяло служи за граница между Франция и Италия, върхът остава на няколко километра на изток от главното било. Около него се формира своеобразен триъгълник от реките Орко (на юг), Гранд Евия (на север) и Саваранш (на запад). Покрит е с вечни снегове.

Топонимът Gran Paradiso произлиза, чрез асонанс и през френското Grand paradis, от валдостанското диалектно Granta Parei значи „Голяма стена“. Всъщност съществува топонимът Grande Paroi, което на френски означава „голяма стена“. Това е същата етимология на близката планина Гранта Парей (Granta Parey). Друг (неофициален) топоним, използван локално, е Mont Iseran.[2]

Гран Парадизо е третият по височина връх сред всички, разположени изцяло на италианска територия. Той е надминат от Корно Неро (4321 m) и Пирамиде Венсан (4215 m), включени в масива Монте Роза между общините Аланя Валсезия и Гресоне Ла Трините.

Върхът на Гран Парадизо се намира изцяло на територията на италианския регион Вале д'Аоста на границата между общините Коне и Валсаваранш и следователно е най-високият връх на единствения планински масив, чиято кулминация е на повече от 4000 m изцяло на италианска територия.[3] От върха на юг се спуска билото на върха, което след кратко време достига до Рок – масивната кула на масива Гран Парадизо на 4026 m надморска височина.

Няколко ледника се спускат от страните на планината: от западната страна към Валсаваранш се спускат ледниците Гран Парадизо и Лавзиò, а от източната страна към долината Вал ди Коне – ледникът Триболационе.

Италианският крал Виктор Емануил II през 1856 г. обявява създаването на кралски резерват в района на планината. Целта е да се спаси величественият алпийски козирог (ибекс) от унищожаване. През 1922 г. неговият внук Виктор-Емануил ІІІ превръща резервата в Национален парк „Гран Парадизо“.[4] Днес там са запазени също язовци, невестулки, хермелини и дори рисове и царски орли.

Първото изкачване е направено на 4 септември 1860 г. от Джон Джеръми Коуел, У. Дъндас, Мишел Пайо и Жан Тера по сегашния нормален (т.е. лесен) маршрут.[5] Днес този маршрут обикновено се счита за лесно изкачване (трудност F+) с изключение на последните 60 метра. Като доказателство за относителната лекота на достъпа до върха свещеникът-планинар Джоузеф-Мари Хенри през 1931 г. дори успява да изведе магаре до върха.[6] Дон Акиле Рати – бъдещият папа Пий XI, се изкачва на върха, макар и обременен с тежестта на момче, което носи на раменете си.[7]

Днес повечето опити за изкачване започват от град Аоста в долината на река Дора Балтеа, откъдето с транспорт се достига до някоя от двете хижи: „Фредерик Шабо“ или „Виторио Емануеле“. Маршрутът минава от северната страна, покрай забележителни водопади, по каменист терен, а в последната фаза – и по ледник.[8] Панорамата, която се разкрива от върха, е великолепна – вижда се цялата планина от Матерхорн и Монблан до Екрен и Монте Визо.

Рекорд за изкачване

[редактиране | редактиране на кода]

Рекордът за изкачване на Гран Парадизо и слизане принадлежи на Надир Магè (Nadir Maguet), който на 15 юли 2020 г. завършва двупосочния маршрут от долината Валсаваранш за 2 часа, 2 мин и 32 сек, побеждавайки историческия рекорд на валдостанеца Еторе Шампретави – спортист по скайрънинг, който през 1995 г. изкачва върха от махалата Пон ди Валсаваранш (1960 m) и слиза обратно само за 2 часа, 21 минути и 36 секунди (1 час, 43 минути и 22 секунди в едната посока).[9]

Предишният рекорд за изкачване на Гран Парадизо е поставен на 6 август 1991 г. от Валерио Бертолио, парков рейнджър от Черезоле Реале с минало на атлет. На него са му нужни 2 часа 32 мин и 6 сек от махала Пон ди Валсаваранш до върха на Гран Парадизо и обратно (1 час и 50 минути в едната посока).[10]

Изкачванията обикновено започват от хижа „Федерико Шабо“ (Rifugio Federico Chabod) или хижа „Виктор Емануил II“ (Rifugio Vittorio Emanuele II). Първата е посветена през 1966 г. на големия историк и алпинист Федерико Шабо, а втората е кръстена на краля на Италия Виктор Емануил II, който създава през 1856 г. кралския ловен резерват „Гран Парадизо“, днес Национален парк „Гран Парадизо“.

Нормален маршрут от хижа „Виктор Емануил II“

[редактиране | редактиране на кода]
Върхът на Гран Парадизо от планината Трезента. Виждат се последните следи от изкачването до върха след прохода Бека ди Монкорвè.

Нормалният (най-лесният) маршрут от хижа „Виктор Емануил II“ първо се осъществява в северна посока върху морена, образувана от големи каменни блокове; след това завива надясно (на изток) в малка долина, граничеща с широките странични морени на ледника; след това започва изкачване на ледника Гран Парадизо с доста правилни склонове и човек се натъква на няколко пукнатини. Качвайки се нагоре, се среща характерната Schiena d'Asino (издигнат в центъра си път), минава се близо до прохода Бека ди Монкорвè (Becca di Moncorvé), докато се достигне крайната пукнатина, след което остава да се премине късото, макар и трудно последно било до Мадоната, разположена на върха на планината.

Нормален маршрут от хижа „Федерико Шабо“

[редактиране | редактиране на кода]

Изкачването от хижа „Федерико Шабо“ се извършва първо по морената и след това по ледника Лавзиò (Laveciau). След изкачване на напукания ледник се стига до Schiena d'Asino и тук маршрутът за изкачване се съединява с този, идващ от хижа „Виктор Емануил II“.

Класически маршрут, Северна стена

[редактиране | редактиране на кода]

Изкачването на северната стена започва от хижа „Федерико Шабо“; върви се първо по морената, а след това по ледника Лавзиò и накрая по северозападната стена на планината. Малко след входа на ледника се оставя нормалния маршрут и се върви решително към крайната пукнатина. След като се премине, се прави изкачване по стената по регулярни склонове, заобикаляйки главния серак[11] вляво, докато се излезе на билото. Следва се билото за кратко (първо заснежено, а след това каменисто), докато се стигне до върха.

Галерия с изображения

[редактиране | редактиране на кода]
  1. Gran Paradiso, Encyclopaedia Britannica
  2. Joseph-Marie Henry, Vieux noms patois de localités valdôtaines, Le Messager valdôtain, 1937.
  3. В други масиви, като напр. Монте Роза, се намират Пирамиде Венсан, Корно Неро и Пунта Джордани изцяло на италианска територия, но масивът Монте Роза е трансграничен.
  4. Gran Paradiso Climb: Facts & Information, explore-share.com
  5. Andreis, Chabod e Santi p. 196, с. gmi..
  6. Joseph Marie Henry, Cagliostro: l'asino che scalò il Gran Paradiso, 1932
  7. gian.mario.navillod.it
  8. Гран Парадизо – Джулай морнинг в Алпите Архив на оригинала от 2020-09-29 в Wayback Machine., на сайта на Адвенчър Тийм България
  9. Skyrunning World Records // Архивиран от оригинала на 22 май 2013.
  10. Valerio Bertoglio // Архивиран от оригинала на 13 юли 2012.
  11. Серак е типична формация на ледник с формата на кула или пинакъл, получена в резултат на отварянето на пукнатини.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Gran Paradiso в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​