Графство Цвайбрюкен-Бич
| Графство Цвайбрюкен-Бич | |
| 1286 – 1570 | |
 Герб | |
 Графствата Цвайбрюкен-Бич (светло розово) и Цвайбрюкен (тъмнозелено) през 1400 г. |
Графството Цвайбрюкен-Бич (на немски: Zweibrücken-Bitsch; на френски: Comté de Deux-Ponts-Bitche) е графство в Свещената Римска империя в днешни Германия и френския департамент Мозел в Горна Лотарингия, създадено между 1286 до 1570 г. в източната част на старото Графство Цвайбрюкен и с Лотарингия смененото господство Бич (на френски: Pays de Bitche). Резиденцията му е първо в Лемберг и след това в замък Бич (в днешна Франция). През 1570 г. то е разделено между наследниците.
История[редактиране | редактиране на кода]
Графството е създадено от наследствено разделяне на графската фамилия от Графство Цвайбрюкен през 1286 г. от синовете на граф Хайнрих II фон Цвайбрюкен (упр. 1237 – 1281), син на първия граф на Цвайбрюкен Хайнрих I († 1228) и Хедвиг от Лотарингия, дъщеря на херцог Фридрих I от Лотарингия от Дом Шатеноа. През 1297 г. най-големият му син, Еберхард I фон Цвайбрюкен (13 май 1297 – 1321), дава трите замъка Морсберг, Линдер и Сааргемюнд на херцог Фридрих III от Лотарингия († 1302) от Дом Шатеноа и получава от него замъка и господството Бич. През 1302 г. той се нарича граф на Цвайбрюкен и господар на Бич. Новообразуваната територия започва да се казва графство Цвайбрюкен-Бич. Другите територии са управлявани до 1297 г. първо заедно от Еберхард I и неговия по-малък брат Валрам I († декември 1308), който получил службата Цвайбрюкен. Едва на 13 септември 1333 г. територията е истински поделена с договор, заради конфликти, между Валрам II фон Цвайбрюкен († 29 септември 1366) и граф Симон I фон Цвайбрюкен-Бич (1321 – 1355), на линиите Цвайбрюкен-Цвайбрюкен и Цвайбрюкен-Бич. През 19 век тази територия се нарича Германска Лотарингия.
Територията минава през 1570 г. към Графство Ханау-Лихтенберг и 1572 г. към Херцогство Лотарингия.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Hans-Walter Herrmann, Die Grafschaft Zweibrücken-Bitsch. Kurt Hoppstädter, Hans-Walter Herrmann (Hrsg.): Geschichtliche Landeskunde des Saarlandes. Band 2: Von der fränkischen Landnahme bis zum Ausbruch der französischen Revolution. Saarbrücken 1977, S. 323 – 332. ISBN 3-921870-00-3
- Johann Georg Lehmann, Urkundliche Geschichte der Grafschaft Hanau-Lichtenberg, Mannheim, 1862.
- Detlev Schwennicke, Europäische Stammtafeln, vol. XVII: Zwischen Maas und Rhein, Frankfurt, 1998, p. 148 – 149.