Направо към съдържанието

Гроте Ребер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Гроте Ребер
Grote Reber
американски радиоастроном
Роден
Починал
ПогребанКанада

Религияатеизъм
Националност САЩ
Учил вИлинойски технически институт
Работилрадиоастроном
НаградиНационална зала на славата на изобретателите на САЩ (2013)
Гроте Ребер в Общомедия

Гроте Ребер (22 декември 1911 – 20 декември 2002) е американски пионер в радиоастрономията, който съчетава интересите му в аматьорското радио и аматьорската астрономия. Той играе важна роля в разследването и разширяването на пионерската работа на Карл Янски и провежда първото проучване на небето в радиочестотите.[1]

Неговата радио антена от 1937 г. е втората, използвана за астрономически цели, и първата параболична отразяваща антена, използвана като радиотелескоп.[2] В продължение на почти десетилетие той е единственият радиоастроном в света.

Ребер се раджа и израства в Уитън, Илинойс, предградие на Чикаго. Той завършва Технологичния институт за броня (сега Технологичен институт в Илинойс) през 1933 г. със специалност електроинженер. Ребер е радиолюбител и работи за различни производители на радио в Чикаго от 1933 до 1947.

Когато научава за работата на Карл Янски през 1933 г.,[3][4][5] той решава, че това е сферата, в която иска да работи, и кандидатства в Bell Labs, където работи Янски.

Ранни експерименти с радиотелескоп

[редактиране | редактиране на кода]

През лятото на 1937 г. Ребер решава да построи собствен радиотелескоп в задния си двор в Уитън, Илинойс. Радиотелескопът на Ребер е значително по-усъвършенстван от този на Янски и се състои от параболична метална чиния с диаметър 9 метра, фокусирана към радиоприемник на 8 метра над чинията.[6] Целият възел е монтиран на накланяща се стойка, което му позволява да бъде насочено в различни посоки, макар и да не се обръща. Телескопът е завършен през септември 1937 г.[7]

Първият приемник на Ребер работи на 3300 MHz и не успява да засече сигнали от Космоса; Вторият му приемник, работещ на 900 MHz – също. Накрая, третият му опит, на честота 160 MHz, е успешен през 1938 г. Така той потвърждава откритието на Янски. През 1940 г. Ребер постига първата си професионална публикация [8] в Astrophysical Journal.Той насочва вниманието си към създаването на радиочестотна карта на небето, която завършва през 1941 г. и разширява през 1943 г. Той публикува значителна част от работата си през тази епоха и е инициатор на пика“ на радиоастрономията в непосредствения ѝ период след Втората световна война (1939 – 1947). Неговите данни, публикувани като контурни карти, показват, за първи път яркостта на небето, в дължини на радиовълните и разкриват съществуването на радио източници като Cygnus A и Cassiopeia A. В продължение на почти десетилетие от 1937 г. насам той е единственият радиоастроном в света. По това време радиоастрономията е млада наука. Едва Втората световна война тя сериозно разширява степента на своето познание и учените, придобиват много нови знания.[9]

През това време той разкрива загадка, която не е обяснена до 50-те години на миналия век. Стандартната теория за радиоизлъчванията от космоса е, че те се дължат на излъчване на черното тяло, светлина (от която радиото е невидима форма), която се отделя от всички горещи тела. Използвайки тази теория, следва да се очаква, че ще има значително повече високоенергийна светлина, отколкото нискоенергийна, поради наличието на звезди и други горещи тела. Ребер обаче показа, че обратното е вярно и че има значително количество нискоенергиен радиосигнал. Едва през 50-те години на миналия век синхротронното лъчение се предлага като обяснение за тези измервания.

Изследвания в средночестотния спектър

[редактиране | редактиране на кода]

Започвайки през 1951 г., той получава щедра подкрепа от Research Corporation в Ню Йорк и се премества на Хаваите. [10] През 50-те години той желае да се върне към активни изследвания, но голяма част от областта вече е изпълнена с много големи и скъпи инструменти. Вместо това той се обръща към поле на науката, което се пренебрегва до голяма степен – на радиочестотни сигнали със средна честота (хектометър) в диапазона 0,5 – 3 MHz, около AM излъчваните ленти. Сигналите с честоти под 30 MHz обаче се отразяват от йонизиран слой в земната атмосфера, наречен йоносфера. През 1954 г. Ребер се премества в Тасмания,[11] най-южният щат на Австралия, където работи с Бил Елис, в университета в Тасмания. [12]

  1. Tyson, J. Anthony. Obituary: Grote Reber // Physics Today 56 (8). August 2003. DOI:10.1063/1.1611360. с. 63 – 64.
  2. Gerrit L. Verschuur, The invisible universe: the story of radio astronomy, p. 14
  3. NYTimes for-pay article
  4. John David North, Cosmos: an illustrated history of astronomy and cosmology. University of Chicago Press, 2008, p.661. ISBN 0-226-59441-6
  5. John David North, Cosmos: an illustrated history of astronomy and cosmology. University of Chicago Press, 2008, p.661. ISBN 0-226-59441-6
  6. NRAO bio, photos
  7. NRAO timeline
  8. NRAO bio, photos
  9. Robert Bless (1996), Discovering the Cosmos, University Science Books, p. 215
  10. Smithsonian/NASA bio
  11. пак там
  12. utas.edu.au Companion to Tasmanian History: Astronomy
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Grote Reber в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​