Радиоастрономия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Радиоастрономия е под дяло на астроновията, който изучава на астрономичните явления и небесните обекти чрез измерване на характеристиките на радиовълните, излъчвани при физичните процеси в космоса.[1] Радиовълните имат значително по-голяма дължина от светлинните вълни. За получаване на добър сигнал, в радиоастрономията се използват големи антени или обединения от по-малки антени работещи заедно (Very Large Array край Сокоро, Ню Мексико е пример за това). Повечето телескопи използват параболични чинии, за да отразят вълните към приемник, който улавя и усилва сигнала в използваеми данни. Това позволява на астрономите да видят даден регион от радио-небето. Ако изследват няколко застъпващи се района от небето, те могат да сглобят негова пълна картина. Радиоастрономията е сравнително ново поле на астрономическите изследвания и все още има много да бъде откривано.

Първото откриване на радиовълни от астрономически обект е през 1932 г., когато Карл Янски от Bell Telephone Laboratories наблюдава радиация, идваща от Млечния път . Последвалите наблюдения идентифицират редица различни източници на радио излъчване. Те включват звезди и галактики, както и чисто нови класове обекти, като радио галактики, квазари и пулсари . Откриването на космическото микровълново фоново лъчение, определено като доказателство за теорията на Големия взрив, е направено чрез радиоастрономия.

Радиоастрономията се провежда с помощта на големи радио антени, наричани радио телескопи, които се използват поединично, или с множество свързани телескопи, използващи техниките на радио интерферометрия и синтез на апаратура. Използването на интерферометрия позволява на радиоастрономите да постигнат висока ъглова разделителна способност, тъй като разделителната мощност на интерферометър се определя от разстоянието между неговите компоненти, а не от размера на неговите компоненти.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Курильчик В. Н.. Радиоастрономия. // Физика космоса: Маленькая энциклопедия. 2. Москва, Советская энциклопедия, 1986. с. 533.