Гьон Никола Казази
| Гьон Казази Joannes Casasi | |
| албански духовник | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Религия | Католическа църква |
Гьон Никола Казази (на албански: Gjon Nikollë Kazazi, на латински: Joannes Battista Nicolovich Casasi) е католически духовник от XVIII век, прелат на Римокатолическата църква.[1][2][3]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е през 1702 година[1] в Дяково, тогава в Османската империя.[4] Първоначално образование получава в родния си град, след което учи богословие и филология в Илирийския колеж „Свети Петър“, след това продължава в колежа „Свети Павел“ във Фермо и завършва в Илирийския колеж в Лорето, където освен теология, изучава и философия, граматика и реторика. В 1727 година получава докторска степен по философия и теология. Същата година е ръкоположен за свещеник. След завръщането си скопският архиепископ Микел Сума го назначава за мисионер в Призрен. След това се премества от Призрен в Дякова за пастирска служба, която изпълнява заедно с Антон Теодори. Архиепископ Микел Сума го назначава за генерален викарий.[3]
След оттеглянето на Микел Сума, Казази оглавява Скопската архиепархия от 1737 година. По предложение на архиепископа на Бар монсеньор Вицко Змайевич Казази е назначен за апостолически визитатор на Софийската архиепархия.[3] На 23 септември 1743 година папа Бенедикт XIV назначава Гьон Никола Казази за скопски архиепископ. На 29 септември 1743 година Хоакин Фернандес кардинал на Портокареро Мендоса, в съслужение с тирския архиепископ Джовани Андреа Трия и хермополския епископ Луиджи Антонио Валдина Кремона, го ръкополага за скопски архиепископ.[4][3] Получава палиум в Рим на 16 декември 1743 година.[3]
Гьон Казази се грижи и за развитието на албанската култура и език. Пише и издава на албански книги с духовно съдържание, но също така и се занимава с исторически изследвания на миналото на албанската нация. Така по време на престоя си в Рим в 1743 година Казази открива в Библиотеката на Конгрегацията за пропаганда на вярата единствения оцелял екземпляр от „Мешари“ на Гьон Бузуку, публикуван в 1555 година. През същата 1743 година Казази публикува своя катехизис „Доктрина на вярата“ на албански език, отпечатан в Рим в печатницата на Конгрегацията за пропаганда на вярата.
Архиепископ Йоан Казази ходи няколко пъти в Рим, за посещения ad Limina Apostolorum при папата и отделите на Светия престол. Докладите архиепископ Казази е занася или изпраща в Рим в 1743, 1744 и в други години, са с голяма църковна и историческа стойност, тъй като в тях той дава информация за положението на християните в албанските земи и в други страни под османска власт като България и Сърбия. За последен път е в Рим в 1750 година.[3]
Архиепископ Гьон Казази умира на 5 август 1752 година.[1][3]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Archbishop Joannes Battista Nicolovich † // Catholic Hierarchy. Посетен на 11 февруари 2016.
- ↑ Gaetano Moroni. Dizionario di erudizione storico-ecclesiastica da s. Pietro sino ai nostri giorni. 1853. с. 234.
- ↑ а б в г д е ж Imzot Gjon Nikollë Kazazi që zbuloi ‘Mesharin’ e Buzukut në Vatikan // Radio Vatikani, 2013-08-03. Посетен на 14 март 2022 г. (на албански)
- ↑ а б Moroni, Gaetano. Dizionario di erudizione storico-ecclesiastica, vol. LXII. Venezia, Dalla Tipografia Emiliana, 1853. с. 234.
| Микел Сума | → | скопски архиепископ (23 септември 1743 – август 1752) |
→ | Томас Томичич |
|
