Гюнтер фон Бартенслебен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Гюнтер фон Бартенслебен
германски благородник
Роден
1405 г.
Починал
1453 г. (48 г.)
Дворец Волфсбург

Гюнтер фон Бартенслебен (на немски: Günther von Bartensleben; * 1405; † 1453) е благородник от род Бартенслебен, господар на дворец Волфсбург в Долна Саксония.

Той е син на Гюнцел VI фон Бартенслебен († 1434) и съпругата му Кунигунда Ганз цу Путлиц (* ок. 1380). Внук е на Гюнцел фон Бартенслебен († 1369) и Гизела.

Брат му Гюнцел VII е домхер в Магдебург, Халберщат и Хилдесхайм, също пропст на Залцведел. Гюнтер е наследник на господството Волфсбург. Той основава заедно с брат си и баща им „капелата Мария“ в Алт-Волфсбург, близо до двореца.[1]

Гюнтер фон Бартенслебен е подчинен на херцог Хайнрих II фон Брауншвайг-Люнебург. Гробният му камък се намира в „капелата Бартенслебен“ в манастир Мариентал.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Гюнтер фон Бартенслебен се жени ок. 1426 г. за фон Бюлов (* ок. 1407), дъщеря на Ханс фон Бюлов († 1458) и Абеле фон Пенц (* ок. 1415). Те имат две деца:

  • Якоб фон Бартенслебен (* ок. 1429; † 1489), женен I. ок. 1454 г. за Анна фон Бортфелд (* ок. 1434), II. ок. 1480 г. за Луция фон Церсен (* ок. 1460)
  • Кунигунда фон Бартенслебен (* ок. 1439; † 1501), омъжена ок. 1458 г. за Фриц IV фон дер Шуленбург (* ок. 1430; † пр. 1510)

Гюнтер фон Бартенслебен се жени втори път ок. 1434 г. за София фон Алвенслебен (* ок. 1414; † ок. 1461). Те имат децата:[2]

  • Армгард фон Бартенслебен, омъжена за Вернер X фон дер Шуленбург († 9 декември 1494), син на Вернер VIII фон дер Шуленбург († 1445) и Барбара фон Есторф (* ок. 1360)
  • Ханс фон Бартенслебен-Волфсбург (* ок. 1440; † пр. 8 април 1486), женен ок. 1466 г. за Армгард фон дер Шуленбург-Бецендорф (* ок. 1447; † сл. 1492), дъщеря на Бусо I фон дер Шуленбург († 1475/1477) и Армгард Елизабет фон Алвенслебен (* ок. 1419)
  • Бусо фон Бартенслебен († 17 февруари 1499), женен I. за фон Бовентен, II. за фон дер Асебург
  • Гертруд фон Бартенслебен, омъжена за Гюнцел фон Велтхайм

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Konrad Barthold Behrens: Genealogische und zum Theil Historische Vorstellung des Ursprunges … einiger uralter … Hochadeliger Häuser. Hannover um 1703, S. 59 (digitale-sammlungen.de).
  • Peter Steckhan: Herkunft und Aufstieg der Herren von Bartensleben. In: Ortwin Reichold, Klaus-Jörg Siegfried, Peter Steckhan: Schloss Wolfsburg. Geschichte und Kultur. Appelhans Verlag, Braunschweig 2002, ISBN 3-930292-62-9, S. 84 ff.
  • Peter Steckhan: Günther von Bartensleben. In: Horst-Rüdiger Jarck, Dieter Lent u. a. (Hrsg.): Braunschweigisches Biographisches Lexikon – 8. bis 18. Jahrhundert. Appelhans Verlag, Braunschweig 2006, ISBN 3-937664-46-7, S. 280 – 281.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Peter Steckhan: Günther von Bartensleben. In: Horst-Rüdiger Jarck, Dieter Lent u. a. (Hrsg.): Braunschweigisches Biographisches Lexikon – 8. bis 18. Jahrhundert. Appelhans Verlag, Braunschweig 2006, ISBN 3-937664-46-7, S. 280 – 281.
  2. Günther von Bartensleben., geneagraphie.com