Направо към съдържанието

Организация за съдействие на отбраната

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от ДОСО)
Организация за съдействие на отбраната
Информация
Основана1947 г.
Закрита30 април 1992 г.
Организация за съдействие на отбраната в Общомедия

Организацията за съдействие на отбраната (ОСО) е организация за военно-приложни спортове в НРБ, съществувала под различни имена в периодите 1947 – 1968 г. и 1977 – 1992 г.

ОСО повишава отбранителната способност на страната, като извършва подготовка на наборници и специалисти за нуждите на Въоръжените сили в страната и осъществява методическо ръководство на военнотехническата подготовка извън системата на Българската армия. За целта ОСО създава, развива и поддържа клубове по военно-приложен спорт (спортна стрелба, парашутизъм, спортно ориентиране и др.), кръжоци по военно-приложни технически дисциплини: свързочници за Свързочни войски, радиоориентиране, ракетомоделизъм, корабомоделизъм и др.) тренировъчни бази и лагери.

Основите на ОСО са положени през 1947 година, когато е създанен Народният съюз за спорт и техника. НССТ се формира чрез сливане на Народния съюз за въздушен спорт (1944 – 1947), Народния морски съюз (1920 – 1947) и Българския съюз „Народен конен спорт“ (1945 – 1947), и организиране на нови дейности, като клубове по радиотелеграфия, и други.[1][2]

През 1951 година, по решение на Централния комитет на БКП, НССТ се слива със Съюза на борците против фашизма и капитализма в Доброволна организация за съдействие на отбраната. Устройството на ДОСО следва административното деление на НРБ – създадени са окръжни, околийски (до 1959 г.), градски и общински комитети на ДОСО. Нейни клубове се изграждат в предприятия, ТКЗС, учебни заведения и други. Ръководен орган на ДОСО е Централен комитет, който избира из своя състав Изпълнителен комитет. Организацията разполага със свой апарат, в който влизат бивши военни, бивши партизани и други. ДОСО организира практическо обучение по редица дейности, имащи пряко или косвено отношение към военната подготовка – клубове по авто-мото дело, радиодело, авио-, морски и стрелкови клубове. Тя развива спортна дейност по автомоделизъм, безмоторно делтапланерно летене, ветроходство, парашутизъм, спортна стрелба, подводен спорт, моторно летене, мотоциклетизъм, морски моделизъм, радиоспортове и други.

През януари 1968 г. ДОСО е разпусната, а дейността ѝ се поема от Комсомола.

През 1977 г. е създадена Организацията за военно-техническа подготовка на населението. През 1982 г. ОВТПН е преименувана на Организация за съдействие на отбраната. ОСО е подчинена на Министерския съвет. Неин ръководен орган е Централният съвет на ОСО, който се подпомага административно от Бюрото на Централния съвет. Към ЦС на ОСО като помощни органи са изградени федерации по различни видове спорт – спортна стрелба, биатлон, парашутизъм, делтапланеризъм, водни ски, мотокрос, радиолюбители и други.

ОСО е разформирована с Постановление № 72 на Министерския съвет от 30 април 1992 година.[3]

Издателска дейност

[редактиране | редактиране на кода]

Периодични издания

[редактиране | редактиране на кода]

В различни периоди от своето съществуване ОСО издава списание „Патриот“, вестник „Авто-мотосвят“, списание „Радио“ (по-късно – „Радио и телевизия“ и „Радио, телевизия и електроника“), списание „Авиация и космонавтика“ (1959 – 1961 г. – сп. Родни криле") и други.

Непериодични издания

[редактиране | редактиране на кода]
  • Г. Богданов. Управление и обслужване на автомобила. Изд. на Доброволната организация за съдействие на отбраната, София, 1955 г., 176 с;
  • Инж. Ив. Димитров, Ангел Павлов, Борис Табаков. Допълнително ръководство за любителя – шофьор. Товарни автомобили. Изд. на Доброволната организация за съдействие на отбраната, 1952 г., 123 с, 20/15 см;
  • Ф. Езерски. Пътно-мостово дело. Изд. на Доброволната организация за съдействие на отбраната, София, 1955 г.;
  • П. Елщайн. Витла за летящи модели. Изд. на Доброволната организация за съдействие на отбраната, София, 1955 г., 56 с, 14/20 см
  • Учебно помагало за водач на плавателен съд до 10 бруто регистър тона. Изд. на ЦС на ОСО. Печат: Военно издателство, 1989 г., тв. корици, 436 стр., 24,5/17 см
  • и други.