ДС (спътник)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на ДС.

Днепропетровски спътник (ДС) е серия съветски космически апарати, създадени в ОКБ-586 (впоследствие конструкторско бюро "Южное") в гр. Днепропетровск, Украинска ССР. Изстрелването на спътниците от тази серия ставали от полигоните Плесецк и Капустин Яр повече от 20 години — в периода между 21 декември 1961 до 6 юни 1982 г. Практически всички спътници от тази серия получават общото название "Космос" и пореден номер. В случай на ненормален или авариен старт име на спътника не се присвоявало. Малка част от тях са изстреляни в рамките на програмата за международно сътрудничество, и получават името "Интеркосмос". С помощта на апаратите от серията ДС са проведени голям обем научни и военни изследвания в най-различни области.

Предназначение[редактиране | редактиране на кода]

Предназначението на космическите апарати от серията "ДС" е най-различно: от настройка (юстировка) на радиолокационни станции до изследване на космически лъчи. По този признак могат да се разделят на 4 групи:

  • Научни, за изучаване на космическото пространство
  • Военно
  • Двойно
  • Отработка на космически системи

Предназначението на всеки тип спътник от серията "ДС" е дадено в таблицата[1]:

Тип Предназначение
ДС-1 Отработка на ракетата-носител 63С1, проверка работоспособността на апаратурата
ДС-2 Отработка на ракетата-носител 63С1
ДС-А1 Изследване на лъченията от ядрени взривове на голяма височина, определяне концентрацията на йоните и изучаване разпространението на радиовълните в йоносферата
ДС-МГ Изследване на магнитното поле на Земята
ДС-МТ Изследване на метеорните потоци и влиянието им на повърхността на космическите апарати, фотометрично измерване на звездното небе
ДС-МО Изследване на атмосферата, изпитание на аерожироскопска система за ориентация
ДС-П1 Проверка и отработка на задачи по настройка (юстировка), контрол на точността и определяне на потенциала на радиолокационни станции от противокосмическата отбрана (ПКО), противовъздушната отбрана (ПВО) и противоракетната отбрана (ПРО)
ДС-П1-Ю Юстировка, проверка на точностните характеристики на станция за ранно предупреждение, съвместяване на каналите на радарите за точно насочване
ДС-П1-И Юстировка, сваляне на точностни характеристики и периодичен контрол на наземните станции за определяне на координати и предаване на команди
ДС-П1-М (Тюлпан) Мишена за отработка на космически апарати-прехващачи от системата за противокосмическа отбрана
ДС-К8 Изследване на метеорното вещество в близост до Земята
ДС-У1-Г Изследване на денонощните ефекти на плътността и състава на атмосферата на Земята, определяне съотношението между слънчевата активност и нейното състояние, регистрация на интензивността на ултравиолетовите лъчи на Слънцето
ДС-У1-А Провеждане на фотометрични изследвания на излъчването на звездите и разпределението на енергията в ултравиолетовата и рентгенова област на спектъра
ДС-У1-Я Определяне състава на първичното космическо излъчване, изследване потока заредени частици и космически лъчи
ДС-У1-Р Провеждане на фотометрични изследвания на излъчването на звездите в ултравиолетовия и рентгеновия област на спектъра, определяне разпределението на енергията в спектъра на звездите, типовете и видове звездни лъчения
ДС-У1-ИК Изследване на йоносферата
ДС-У2-В Определяне на вибрационното претоварване на космическите апарати при извеждане от ракетен силоз, изследване на електромагнитните вълни в йоносферата
ДС-У2-М Изпитание на работата и измерване стабилността на честотата на бордния молекулярен генератор, измерване на квантовия стандарт на честотата
ДС-У2-И Изследване преминаването на електромагнитните вълните със свръхниска честота през йоносферата, изследване радиоизлъчването на корпускулярните потоци в йоносферата
ДС-У2-МП Изследване природата на микрометеоритите, изучаване процесите на взаимодействие на микрометеоритите с повърхността на космическите апарати
ДС-У2-Д Определяне въздействието на излъчването на естествени и изкуствените радиационни пояси на Земята, "заснимане" на дозиметрична карта на радиационните полета на височина 230—1650 км
ДС-У2-ГК Провеждане на комплексни геофизични изследвания на приполярните горни слоеве на атмосферата
ДС-У2-ГФ Изследване на късовълновото излъчване на Слънцето, звездите, мъглявините и горните слоеве на атмосферата на Земята в рентгеновата и ултравиолетова област на спектъра
ДС-У2-МГ Изследване и провеждане на абсолютното магнитно поле на Земята
ДС-У2-ИП Комплексни изследвания на йоносферата на Земята в глобален мащаб до височина 2000 км (включително и полярните области)
ДС-У2-К Провеждане на комплексни геофизични изследвания в приполярните области на горните слоеве на атмосферата на Земята
ДС-У2-МТ Изследване на метеорните потоци
ДС-У2-ГКА (Ореол) Изследване на явленията и процесите в горните слоеве на атмосферата над регионите в големите ширини, изучаване природата на полярните сияния
ДС-У2-ИК (Интеркосмос) Изучаване на радиационната обстановка в околоземното пространство, изследване влиянието на слънчевата активност върху радиационния на Земята, изследване на нискочестотните електромагнитни колебания в горната част на йоносферата
ДС-У3-С Измерване потока и интензивността на мекото рентгеново лъчение на Слънцето, измерване на интензивността на слънчевия спектър, изследване работата на електромаховичната система за ориентация на апарата по Слънцето
ДС-У3-ИК (Интеркосмос) Изследване на късовълновото лъчение на Слънцето и неговото въздействие върху горните слоеве на атмосферата на Земята, изследване на спектралния състав и поляризацията на рентгеновото лъчение на Слънцето

История на създаването и развитие[редактиране | редактиране на кода]

Основен етап на работа[редактиране | редактиране на кода]

Техническо описание[редактиране | редактиране на кода]

ДС-У1[редактиране | редактиране на кода]
Спътника "Космос-97", серия ДС-У2-М

Апарати-мишени[редактиране | редактиране на кода]

Една от модификациите на ДС-П1ДС-П1-М получава името "Тюлпан" (от рус. Лале) и се използвала от 1971 до 1982 г. като мишена при провеждане на изпитания на спътник-прехващач, разработен в ОКБ-52 на Владимир Челомей. Той е по-лек (около 640 кг) и по-издръжлив от типа "И-2М", разработен в същото конструкторско бюро.

Нереализирани проекти[редактиране | редактиране на кода]

В края на 1964 г. е разработен проект на унифицираната платформа ДС-У4, оборудвана със спускаема капсула. В рамките на този проект се предполагало създаването на космически апарат тип ДС-У4-Т (технологичен) и ДС-У4-Б (биологичен). През 1965 г. инженерите от ОКБ-586 предлагат проект на още една унифицирана платформа ДС-У5 с активна двигателна установка, способна да извършва периодични корекции на орбитатат си. Нито един спътник от тези серии не са извеждани в орбита.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Старт на първия спътник от серията "ДС"

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Ракети и космически апарати на конструкторското бюро "Южное" / А. Н. Мащенко, В. Н. Папо-Користин, В. А. Пащенко и др. Под общата редакция на Генералния конструктор С. Н. Конюхов. – Днепропетровск: ГКБ "Южное", 2000 – ISBN 966-7482-00-6