Преглед на кода на Давид Бронщайн

{{Шахматист
|Име                 = Давид Бронщайн
|Име-оригинал        = Давид Бронштейн
|картинка            = David Bronstein 1968b.jpg
|коментар            = 
|наставка            = 
|държава             = {{URS}}, {{UKR}},<br/>{{RUS}}
|състезател          = 
|роден-дата          = {{Дата на раждане|1924|2|19|1}}
|роден-място         = [[Била Церква]], [[Украинска съветска социалистическа република|Украинска ССР]]
|починал-дата        = {{Дата на смърт и години|2006|12|5|1924|2|19|1}}
|починал-място       = [[Минск]], [[Беларус]]
|звание              = гросмайстор (1950)
|световен шампион    = 
|ЕЛО                 = 
|ЕЛО-рекорд          = 2590
|място-свят          = 29-о за всички времена
|място-държава       = 
}}

'''Давид Йонович Бронщайн''' (''Дави́д Ио́нович Бронште́йн'') е съветски (последователно украински, руски, беларуски) [[шахматист]], [[гросмайстор]] (1950) и съдия по шахматна композиция. Финалист е в [[Световно първенство по шахмат 1951|мач за шахматната корона и световен вицешампион]] ([[1951]]).

Двукратен [[Първенство по шахмат на СССР|шампион на СССР]] – [[1948]] (разделя първо място с [[Александър Котов]]) и [[1949]] (разделя първо място с [[Василий Смислов]]). Шесткратен шампион на [[Москва]] (1946, 1953, 1957, 1961, 1968 (с [[Тигран Вартанович Петросян|Тигран Петросян]]), 1982 (с [[Нухим Рашковски]]). Победител в междузоналните турнири в [[Салтшьобаден]] (1948) и [[Гьотеборг]] (1955). По оценка на експертите, Бронщайн е един от най-великите и оригинални шахматни играчи на всички времена. По мнение на [[Виктор Корчной]], именно Бронщайн най-дълбоко от всички свои съвременници разбира шахмата.<ref>Д. Бронштейн; С. Воронков. Давид против Голиафа. Рипол Классик. 2003. С. 12. ISBN 978-5-7905-1648-1.</ref>

== Биография ==
Давид Бронщайн е роден на ([[19 февруари]] [[1924]] г. в [[Била Церква]] (Бяла Църква – бълг., Белая Церковь – рус.), Киевска област, [[Украйна]], в еврейско семейство. Детските си години прекарва в [[Киев]]. Възпитаник е на шахматната школа на Киевския дворец на пионерите<ref name=autogenerated1>[http://www.euruchess.org/cgi-bin/index.cgi?action=viewnews&id=1353 Euruchess.org: Русский шахматный портал Евросоюза]</ref> и ученик на Александър Маркович Константинополски.<ref>[http://www.chaskor.ru/article/obychnyj_genij_22311 Григорий Аграновский. Обычный гений]. „Частный корреспондент“, 19 февраля 2013 г.</ref>

Бащата на Давид Бронщайн е арестуван през 1937 г. като „народен враг“. Давид мечтаел да стане математик, но пътят към университета бил затворен за него. Спасявайки се от нашествието на фашистите, се оказва в [[Кавказ]], после често говори, че го е преследвала съдбата на скитник.

Шахматът, който възприемал като сфера на изкуството, става главно дело в живота на Бронщайн. Участник е в [[Световно първенство по шахмат 1951|мача за титлата „световен шампион“ през 1951 г.]] в [[Москва]]. Това е първият мач, в който [[Михаил Ботвиник]] защитава своята титла. Мачът завършва наравно (12:12), и шампионът остава на трона.<br/>
Бронщайн внася значителен принос в теорията на дебютите ([[Царски гамбит]] и [[откритите дебюти]], [[Староиндийска защита]], [[Френска защита]], [[Защита Каро-Кан]], [[Холандска защита]] и др). Творчеството на Бронщайн е оказвало и продължава да оказва влияние на всички шахматисти, които подхождат към играта както към импровизация, творчески процес с непредвиден по-рано резултат. Да достигне по-високи спортни резултати (особено в борбата за световно първенство) на Бронщайн е пречело отсъствието на специфична „шампионска злоба“, а също прекомерната преоценка на възможностите на съперника (зад който Бронщайн нерядко виждал такива възможности, за които съперникът, особено отстъпващ по класа, даже не е подозирал).

Бронщайн е един от тези, които способстват за реформация на временния контрол в шахмата. От неговата лека ръка започват съревнования по бърз шахмат. Бронщайн е измислил идеята за двубой, при който гросмайсторите едновременно играят един с друг няколко партии (и спечелва такъв сеанс с гросмайстора [[Евгений Васюков]]). Бронщайн развива и обогатява идеята за хронометраж на партиите, предложена първо от [[Бениамин Блюменфелд]].

Свободно разговарял на няколко европейски езика.<ref name=autogenerated1 />

Бронщайн е написал най-популярните книги за шахмата. Той е автор на настолната книга на шахматистите за всички времена и възрасти „Международен турнир на гросмайсторите“ (за турнира на претендентите в [[Цюрих]], [[1953]]). Автор е и на други книги, без които е трудно да си представим шахматното образование на класния шахматист: „200 открити партии“, „Самоучител на шахматната игра“. Появилият се труд „[[Давид]] против [[Голиат]]“ (в съавторство със С. Воронков) е забележително творение за борбата на човешкия гений (в лицето на Бронщайн) против [[Компютърна програма|компютърните програми]]. За творчеството на Бронщайн е написана прекрасната книга на Б. Вайнщайн „Импровизация в шахматното изкуство“.

== Личен живот ==
Бронщайн е бил женен три пъти. Първата му жена се наричала Марина. След смъртта на втората си жена 59-годишният Бронщайн през [[1983]] г. се жени за дъщерята на своя шахматен приятел, гросмайстор [[Исак Болеславски|Исак Ефремович Болеславски]] Татяна, която е била по-млада от него с 22 години и с която той се запознава още през [[1964]] г., а за пръв път я видял, когато тя била едва на три години. Този брак продължава 23 години. Татяна Исаковна Болеславская завършва Минската консерватория – изкуствовед, доцент в Беларуския държавен университет.<ref name=autogenerated1 /> През 1990-те години Бронщайн получава в Русия пенсия и идва да живее при жена си в [[Минск]].<br/>
Изцяло погълнат от шахматното творчество, по отзиви на съвременниците, в бита Бронщайн е бил рядко непрактичен човек. Колегите-шахматисти казват, че Бронщайн купувал подаръци на такъв принцип: вещта трябва да бъде скъпа, безполезна в бита и неудобна за транспортиране. В неговото двустайно жилище в Арбат винаги е царял безпорядък. По спомени на последната му жена Татяна Исаковна, двете стаи били затрупани с книги, стари списания, изрезки от вестници, купчини с някакви документи. Когато Давид Йонович е бил сам, той нищо не си готвел – пиел само чай. Известна е, впрочем, рецепта за супа „от Бронщайн“, описана в неговата книга. Всичко, което имал у дома – банани, краставици, пипер, той смесвал в един съд и го варил. И неочаквано се получавало вкусно.<ref name=autogenerated1 />
[[Файл:Grave of Bronstein.jpg|мини|250px|Гробът на Давид Бронщайн в Минск, Чижовското гробище]]

През последните години от живота си Бронщайн, по думите на жена си, вече нищо не правел – не искал, към всичко изгубил интерес. Немного привличат неговото внимание събитията от [[Оранжева революция (Украйна)|„оранжевата“ революция]] в [[Киев]], която той наблюдавал по телевизията и случайно видял дома, в който преминало неговото детство. Бронщайн ходел вече трудно, лошо виждал, развил [[глаукома]]. Обаче гросмайсторът принципно не се лекувал и не приемал лекарства.

Умира на [[5 декември]] [[2006]] г. в [[Минск]] от инсулт. Получил удар, „Бърза помощ“ го закарала в болницата. Лекарите констатирали обширен кровоизлив в мозъка. И макар че Бронщайн се намирал в съзнание и даже можел да говори, 82-годишнният гросмайстор вече не смогнал да се пребори с болестта. Преди края си той често повтарял: „Аз ще умра, и с мен ще умре цял пласт от шахматната култура“.<ref name=autogenerated1 />

Погребан е в Чижовското гробище в Минск.

== Основни спортни резултати ==
{| class="wikitable" style="text-align:center"
|-
! Година || Турнир || Резултат || Място
|-
| 1940 || align=left| Шампионат на Украйна || || 2
|-
| 1944 || align=left| [[Първенство по шахмат на СССР|13-и шампионат на СССР]] || 6½ от 16 || 15
|-
| 1945 || align=left| [[Първенство по шахмат на СССР|14-и шампионат на СССР]] || 10 от 17 || 3
|-
| || align=left| Радиомач по шахмат СССР – [[САЩ]] (10 дъска) || 2 от 2 ||
|-
| 1946 || align=left| Шампионат на Москва || 11½ от 15 || 1
|-
| || align=left| Радиомач по шахмат СССР – [[Великобритания]]<br/> (7 дъска) || 1 от 2 ||
|-
| || align=left| Мач-турнир Москва – [[Прага]] || 10½ от 12 ||
|-
| 1947 || align=left| Шампионат на Москва || 9 от 14 || 1 – 3
|-
| || align=left| [[Първенство по шахмат на СССР|15-и шампионат на СССР]] || 11 от 19 || 6
|-
| 1948 || align=left| Междузонален турнир 1948 || 13½ от 19 || 1
|-
| 1948 || align=left| [[Първенство по шахмат на СССР|16-и шампионат на СССР]] || 12 от 18 || 1 – 2
|-
| 1949 || align=left| [[Първенство по шахмат на СССР|17-и шампионат на СССР]] || 13 от 19 || 1 – 2
|-
| 1950 || align=left| Турнир на претендентите || 12 от 18 || 1 – 2
|-
| || align=left| Мач с Исак Болеславски || 7½:6½ ||
|-
| 1951 || align=left| Мач за званието „Световен шампион“ по шахмат 1951 г. с Михаил Ботвиник || 12:12 ||
|-
| || align=left| [[Първенство по шахмат на СССР|19-и шампионат на СССР]] || 9½ от 17 || 6 – 8
|-
| 1952 || align=left| [[Първенство по шахмат на СССР|20-и шампионат на СССР]] || 10½ от 19 || 7 – 9
|-
| 1953 || align=left| Турнир на претендентите || 16 от 28 || 2 – 4
|-
| || align=left| Шампионат на Москва || 12½ от 15 || 1
|-
| 1953 – 54 || align=left| [[Хейстингс]] || 6½ от 9 || 1 – 2
|-
| 1954 || align=left| [[Белград]] || 13½ от 19 || 1
|-
| 1955 || align=left| Междузонален турнир 1955 || 15 от 20 || 1
|-
| 1956 || align=left| Турнир на претендентите || 9½ от 18 || 3 – 7
|-
| 1957 || align=left| [[Първенство по шахмат на СССР|24-ти шампионат на СССР]] || 13½ от 21 || 2 – 3
|-
| || align=left| Шампионат на Москва || 10½ от 12 || 1
|-
| || align=left| [[Гота]] || || 1
|-
| 1958 || align=left| [[Първенство по шахмат на СССР|25-и шампионат на СССР]] || 11½ от 18 || 3
|-
| || align=left| Междузонален турнир 1958 || 11½ от 20 || 7 – 11
|-
| 1959 || align=left| [[Първенство по шахмат на СССР|26-и шампионат на СССР]] || 9 от 19 || 12 – 13
|-
| || align=left| Москва || 7 от 11 || 1 – 3
|-
| || align=left| Шампионат на Москва || 10 от 15 || 3
|-
| 1960 || align=left| [[Първенство по шахмат на СССР|27-и шампионат на СССР]] || 9 от 19 || 12 – 13
|-
| 1960 || align=left| [[Мар дел Плата]] || 11½ от 15 || 3
|-
| 1961 || align=left| [[Първенство по шахмат на СССР|28-и шампионат СССР]] || 9 от 19 || 12 – 13
|-
| || align=left| Мемориал Мароци ([[Будапеща]]) || 9½ от 15 || 2 – 3
|-
| || align=left| Шампионат на Москва || 11½ от 17 || 1 – 2
|-
| || align=left| Мач с Леонид Александрович Шамкович на първенство на Москва || 3½:2½ ||
|-
| || align=left| [[Първенство по шахмат на СССР|29-и шампионат на СССР (ноември – декември 1961)]] || 12½ от 20 || 3
|-
| 1962 || align=left| Москва || 9 от 15 || 3 – 6
|-
| 1963 || align=left| Бевервейк || 11½ от 17 || 2
|-
| || align=left| [[Мишколц]] || || 2
|-
| || align=left| [[Първенство по шахмат на СССР|31-ви шампионат на СССР]] || 11½ от 19 || 4 – 6
|-
| 1964 || align=left| Междузонален турнир || 16 от 23 || 6
|-
| 1964 – 65 || align=left| [[Първенство по шахмат на СССР|32-ри шампионат на СССР]] || 13 от 19 || 2
|-
| 1965 || align=left| [[Първенство по шахмат на СССР|33-ти шампионат на СССР]] || 9½ от 19 || 9
|-
| 1966 || align=left| Мемориал Асталоша ([[Сомбатхей]]) || 11½ от 15 || 1 – 2
|-
| 1966 – 67 || align=left| [[Първенство по шахмат на СССР|34-ти шампионат на СССР]] || 10½ от 20 || 8 – 9
|-
| 1968 || align=left| Шампионат на Москва || 10½ от 15 || 1 – 2
|-
| || align=left| [[Амстердам]] || || 2
|-
| || align=left| Мемориал [[Ласкер]] ([[Берлин]]) || || 1 – 2
|-
| 1971 || align=left| [[Сараево]] || 9 от 15 || 1 – 3
|-
| || align=left| [[Първенство по шахмат на СССР|39-и шампионат на СССР]] || 11½ от 21 || 7 – 8
|-
| || align=left| Мемориал [[Алехин]] (Москва) || 9 от 17 || 8 – 10
|-
| 1972 || align=left| [[Първенство по шахмат на СССР|40-и шампионат на СССР]] || 9½ от 21 || 13 – 16
|-
| 1973 || align=left| Междузонален турнир ([[Петрополис]]) || 10½ от 17 || 6
|-
| 1974 || align=left| [[Сан Хосе]] || || 1
|-
| 1975 || align=left| [[Първенство по шахмат на СССР|43-ти шампионат на СССР]] || 7½ от 15 || 9 – 10
|-
| 1975 – 76 || align=left| Хейстингс || 10 от 15 || 1 – 3
|-
| 1976 || align=left| [[Сандомеж]] || || 1
|-
| 1977 || align=left| Будапеща || 11 от 16 || 1
|-
| 1978 || align=left| [[Юрмала]] || 10 от 15 || 1
|-
| 1982 || align=left| Шампионат на Москва || 11½ от 17 || 1 – 2
|-
| || align=left| Панчево || || 2 – 4
|}

== Книги ==
* Международный турнир гроссмейстеров: Комментарии к партиям турнира претендентов на матч с чемпионом мира. Нейгаузен – [[Цюрих]], 29 августа – 24 октября 1953 г. – Москва: Физкультура и спорт, 1956. – 436 с (2-е изд. 1960; 3-е изд. 1983)
* 200 открытых партий. – Москва: Физкультура и спорт, 1970. 248 с.
* Прекрасный и яростный мир: (Субъективные заметки о современных шахматах). – Москва: Знание, 1977. – 112 с, 8 л. ил. В соавторстве с [[Георгий Лвович Смолян|Г. Л. Смоляном]]. (Доп. тираж 1978)
* Самоучитель шахматной игры. – Москва: Физкультура и спорт, 1980. – 248 с (2-е изд. 1987)
* Ученик чародея. – Москва: Рипол Классик, 2004. – 415 с, [8] л. ил. (Искусство шахмат). ISBN 5-7905-2667-5. В соавторстве с [[Том Фюрстенберг|Т. Фюрстенбергом]].

== Източници ==
<references/>

== Литература ==
* Шахматный словарь, стр. 210 – 212
* Вайнштейн, Борис Самойлович|''Вайнштейн Б. С.'' Импровизация в шахматном искусстве: О творчестве гроссмейстера Бронштейна. Москва: „Физкультура и спорт“, 1976. 280 с. (Выдающиеся шахматисты мира)
* Шахматы. Энциклопедический словарь, стр. 47 – 48

== Външни препратки ==
{{commonscat-inline|David Bronstein}}
* {{ЕЕЕ|10767|Бронштейн Давид}}
* [http://www.wtharvey.com/bron.html 40 шахматных задач, основанных на партиях Бронштейн] {{икона|en}}
* [http://www.365chess.com/players/David_I_Bronstein Лична картичка на Давид Бронщайн] на сайта 365chess.com
* [http://www.chessgames.com/perl/chessplayer?pid=16521 Chessgames.com – David Bronstein]

{{Нормативен контрол}}
{{Портал|Биографии|Шахмат|Съветски съюз|Беларус|Украйна}}

{{СОРТКАТ:Бронщайн, Давид}}
[[Категория:Съветски съдии по шахматна композиция]]
[[Категория:Шахматни гросмайстори]]
[[Категория:Съветски шахматисти]]
[[Категория:Руски шахматисти]]
[[Категория:Украински шахматисти]]
[[Категория:Беларуски шахматисти]]
[[Категория:Родени в Била Церква]]
[[Категория:Починали в Минск]]
[[Категория:Починали от инсулт]]