Данило Пейович

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Данило Пейович
Danilo Pejović
хърватски философ и учен
Роден
Починал

Учил вЗагребски университет
Философия
РегионЕвропейска философия
ШколаШкола „Праксис“
Научна дейност
ОбластМарксизъм
ПовлиянКарл Маркс, Николай Хартман, Мартин Хайдегер, Имануел Кант

Данило Пейович (на хърватски: Danilo Pejović) е югославски и хърватски философ, член на школата „Праксис“.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 6 март 1928 г. в Лудбрег, Кралство Югославия. По време на Втората световна война се включва в комунистическата съпротива в Югославия. През 1953 г. завършва философия в Загребския университет. През 1958 г. защитава дисертация по философия в Загребския университет върху онтологията на Николай Хартман. До 1966 г. е президент на Хърватското философско общество.

Пейович е част от тази част от югославското философско мислене, която заема критични и неортодоксални позиции. През 1956 г. става асистент в Загребския университет, от 1971 г. е редовен професор по естетика и история на философията. Когато е създадено списание „Праксис“ през 1964 г. Пейович става част от редакторската му колегия заедно с Гайо Петрович.[1]

Сътрудничеството на Пейович с школата „Праксис“ не трае дълго. След атаките на политиците срещу „Праксис“ през лятото на 1966 г. Пейович напуска поста си като съредактор на списанието и прекратява отношението си с школата, атакувайки бившите си колеги.[2] По-късно разлика от бившите си колеги в „Праксис“ той осъжда югославските студентски демонстрации през 1968 г. Пейович често преподава в Австрия, Швейцария, Италия, Англия, СССР, Чехия, България, Румъния и Индия и като гост-професор в университетите в Мюнхен и Париж. Данило Пейович е член на Дружеството на хърватските писатели и неговия съвет и член на хърватския ПЕН-клуб. Той е бил вицепрезидент на Матица Хърватска през 70-те години.[3] След като се пенсионира през 1999 г., е назначен за почетен професор в Катедрата по философия, където до смъртта си работи на непълно работно време.[4]

Данило Пейович е носител на две награди „Матица Хърватска“ (1967 и 1970) и мемориален медал на Загребския университет (1998 г.). Той е чуждестранен член на Академията на науките и изкуствата на Босна и Херцеговина.

Умира на 4 октомври 2007 г. в Загреб, Хърватия.

Основни произведения[редактиране | редактиране на кода]

  • Francuska prosvjetiteljska filozofija, Nakladni zavod Matice Hrvatske, Загреб 1957. 4. izd. 1983.
  • Realni svijet. Temelji ontologije Nikolaja Hartmana, Nolit, Beograd 1960.
  • Protiv struje, Mladost, Zagreb 1965.
  • Suvremena filozofija zapada, MH, Zagreb, 1967, 4.izd. 1983.
  • Sistem i egzistencija. Um i neum u suvremenoj filozofiji, Zora, Zagreb 1970.
  • Nova filozofija umjetnosti Antologija tekstova, odabrao i predgovor napisao D. P., Zagreb 1972.
  • Hermeneutika, znanost i praktična filozofija, Logos, Sarajevo 1982. (1984.)
  • Duh i sloboda, Ogledi i rasprave, Biblioteka Filozofska istraživanja, knj. 54, Zagreb 1992.
  • Oproštaj od moderne, MH, Dubrovnik 1993.
  • Suvremena filozofija Zapada, dopunjeno izdanje, MH, Zagreb. 1999.
  • Veliki učitelji mišljenja, Naklada Ljevak, Zagreb 2002.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]