Данило Пейович

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Данило Пейович
Danilo Pejović
хърватски философ и учен
Роден
Починал

Образование Загребски университет
Философия
Регион Европейска философия
Школа Школа „Праксис“
Научна дейност
Област Марксизъм
Образование Загребски университет
Повлиян Карл Маркс, Николай Хартман, Мартин Хайдегер, Имануел Кант

Данило Пейович (на хърватски: Danilo Pejović) е югославски и хърватски философ, член на школата „Праксис“.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 6 март 1928 г. в Лудбрег, Кралство Югославия. По време на Втората световна война се включва в комунистическата съпротива в Югославия. През 1953 г. завършва философия в Загребския университет. През 1958 г. защитава дисертация по философия в Загребския университет върху онтологията на Николай Хартман. До 1966 г. е президент на Хърватското философско общество.

Пейович е част от тази част от югославското философско мислене, която заема критични и неортодоксални позиции. През 1956 г. става асистент в Загребския университет, от 1971 г. е редовен професор по естетика и история на философията. Когато е създадено списание „Праксис“ през 1964 г. Пейович става част от редакторската му колегия заедно с Гайо Петрович.[1]

Сътрудничеството на Пейович с школата „Праксис“ не трае дълго. След атаките на политиците срещу „Праксис“ през лятото на 1966 г. Пейович напуска поста си като съредактор на списанието и прекратява отношението си с школата, атакувайки бившите си колеги.[2] По-късно разлика от бившите си колеги в „Праксис“ той осъжда югославските студентски демонстрации през 1968 г. Пейович често преподава в Австрия, Швейцария, Италия, Англия, СССР, Чехия, България, Румъния и Индия и като гост-професор в университетите в Мюнхен и Париж. Данило Пейович е член на Дружеството на хърватските писатели и неговия съвет и член на хърватския ПЕН-клуб. Той е бил вицепрезидент на Матица Хърватска през 70-те години.[3] След като се пенсионира през 1999 г., е назначен за почетен професор в Катедрата по философия, където до смъртта си работи на непълно работно време.[4]

Данило Пейович е носител на две награди „Матица Хърватска“ (1967 и 1970) и мемориален медал на Загребския университет (1998 г.). Той е чуждестранен член на Академията на науките и изкуствата на Босна и Херцеговина.

Умира на 4 октомври 2007 г. в Загреб, Хърватия.

Основни произведения[редактиране | редактиране на кода]

  • Francuska prosvjetiteljska filozofija, Nakladni zavod Matice Hrvatske, Загреб 1957. 4. izd. 1983.
  • Realni svijet. Temelji ontologije Nikolaja Hartmana, Nolit, Beograd 1960.
  • Protiv struje, Mladost, Zagreb 1965.
  • Suvremena filozofija zapada, MH, Zagreb, 1967, 4.izd. 1983.
  • Sistem i egzistencija. Um i neum u suvremenoj filozofiji, Zora, Zagreb 1970.
  • Nova filozofija umjetnosti Antologija tekstova, odabrao i predgovor napisao D. P., Zagreb 1972.
  • Hermeneutika, znanost i praktična filozofija, Logos, Sarajevo 1982. (1984.)
  • Duh i sloboda, Ogledi i rasprave, Biblioteka Filozofska istraživanja, knj. 54, Zagreb 1992.
  • Oproštaj od moderne, MH, Dubrovnik 1993.
  • Suvremena filozofija Zapada, dopunjeno izdanje, MH, Zagreb. 1999.
  • Veliki učitelji mišljenja, Naklada Ljevak, Zagreb 2002.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]