Дан дю Миди

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Дан дю Миди, гледан от долината Илие, която се намира на запад.
Карта на върха

Дан дю Миди (на френски: Dents du Midi) се нарича най-високият връх на Савойските Алпи, разположен в най-северната им част – Алпи Шабле. Това е издигнат масив със седем малки връхчета, които приличат на зъби – оттам и името. Намира се на територията на Швейцария (кантон Вале) приблизително по средата между Монблан и Женевското езеро. Връхната точка има 3257 м надморска височина.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Върхът се извисява на повече от 2500 м над долината на Рона, която се намира на север и на 1800 м над долината Илие (там тече река Виез), от западната страна. Към Женевското езеро е обърнат с фасадата си, поради което представлява зашеметяваща гледка и неслучайно е сюжет на серия пощенски картички. Още повече, че през по-голямата част от годината е заснежен. Седемте върха „и до днес се считат за пазители на региона, негова емблематична запазена марка, както е било от незапомнени времена.“[1]

Заедно с близкия връх Тур Салиер оформят циркус, в който е създаден малкия язовир Саланф.

„Зъбите“ с техните имена

Връхни точки[редактиране | редактиране на кода]

„Зъбите“ са седем, разположени от югозапад на североизток. Разстоянието между първия и последния е малко повече от 3 км. Всички са високи над 3100 м, но между тях седловините са значително по-ниски.[2]

  • La Cime de l'Est (Източният връх – 3178 м)
  • La Forteresse (Крепостта – 3164 м)
  • La Cathédrale (Катедралата – 3160 м)
  • L'Éperon (Шпората – 3114 м)
  • Dent Jaune (Жълтият зъб – 3186 м)
  • Les Doigts (Пръстите – 3205 м)
  • La Haute Cime (Високият връх – 3257 м)
Женевското езеро, замъкът Шийон и Дан дю Миди на заден план.

История[редактиране | редактиране на кода]

През последните няколко века са регистрирани няколко значителни геоложки изменения по върховете на Дан дю Миди. Така например част от Еперон се е срутила в края на Средновековието и дотогава двойният връх се е превърнал в единичен. И в днешно време срутвания от огромен мащаб продължават да се случват. През октомври 2006 г. от главния връх Haute Cime се откъсват 1 млн. куб. м. скали, които падат с грохот в долината Илие. През август 2012 г. подобно нещо се случва и на Катедралата. Този път скалната маса е само 100 000 куб. м, но заплашва живота на 12 туристи, спасени с хеликоптер.

През 2018 г. е създаден защитеният регион „Dents du Midi“. През 1972 г. е въведен „легендарният“ маршрут Тур де Дан дю Миди, който и до днес привлича стотици любители на скалното катерене.[3]

Въпреки че не са сред най-високите върхове в Алпите, „зъбите“ са достатъчно предизвикателство пред алпинистите и имат своя история на покоряването. Още през 1784 г. местният викарий Жан-Морис Клеман се оказва на най-високия връх. Източният връх е изкачен за първи път през 1842 г. от Никола Деле.[4]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. The Dents du Midi, Region Dents du Midi
  2. Изброени са на сайта Summitpost.org - Dents du Midi
  3. Le Tour des Dents du Midi, Dentsdumidi.ch
  4. The Dents du Midi, Region Dents du Midi