Две арабески

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Началото на втората арабеска на Дебюси

„Две арабески“ (на френски: Deux arabesques) са композиции за пиано от Клод Дебюси, едни от първите по-значими творби на композитора, написани през 1888 година, когато той е на 29 години. Макар и ранни творби, арабеските „съдържат в зародиш важни характеристики от индивидуалния музикален почерк на Дебюси“.[1] Оригиналните ръкописи и на двете арабески се съхраняват в Националната библиотека на Франция в Париж. [2]

Първа арабеска[редактиране | редактиране на кода]

Романтичната първа арабеска е структурирана в три части, относително следвайки схемата A–B–A. Частта A е по-мечтателна, докато частта B е малко по-игрива.[3] За творбата се твърди, че е повлияна от Жул Масне,[2] както и от Йохан Себастиан Бах с неговия цикъл творби, озаглавен „Добре темперирано пиано“.[1][4] Написана е в ми мажор, темпо andantino con moto.[2]

Втора арабеска[редактиране | редактиране на кода]

За ритмичната втора арабеска се посочва, че е написана в традициите на бароковата епоха. Нейното първо публично изпълнение е на 23 май 1894 година. Тя е в тоналност сол мажор, темпо allegretto scherzando.[2] Композицията е структурирана в четири части: A–B–A–C, където четвъртата част C интегрира теми от части A и B. Частта A е много игрива, докато частта B е по-тежка. В творбата има много динамични вариации и контрасти с редуващи се моменти на forte и pianissimo.[5]

Арабеските в творчеството на Дебюси[редактиране | редактиране на кода]

Арабеска е термин от изобразителното изкуство и архитектурата, който означава богато орнаментирани преплитащи се и повтарящи се флорални или геометрични мотиви, характерни за изкуство на арабите, където по религиозни причини е забранено художественото изобразяване на човека и човешкото. Терминът „арабеска“ в музиката навлиза няколко столетия по-късно и се ползва с по-общата конотация на музикален мотив, който се повтаря, грациозно разнообразяван с различни елементи. Самата употреба на понятието „арабеска“ от Дебюси е самостоятелен обект на изследване от страна на музиколозите.[6]

Изследователи и съвременници на Дебюси коментират стила му, правейки асоциация със стила Ар нуво, популярен за времето си в изобразителното изкуство и близък до сърцето на самия Дебюси. За стила ар нуво са характерни органичните форми и структури, кривите линии, изобразяването на цветя, растения, лози и др. Приятелят на Дебюси, поетт Пиер Луис, описва апартамента му на улица „Cardinet“ в Париж като „твоята ар нуво бърлога“. За 1890-те години от живота на Дебюси изследователят на творчеството му Едуард Локспайзър казва „Имаме много доказателства, че музикалната и артистичната чувствителност на Дебюси на този етап са отражение на теориите на течението ар нуво. Представата му за мелодия като „арабеска“ е директно музикално съответствие на тези теории.“[7]

Самият Дебюси споменава арабеските, коментирайки творчеството на Бах, в което съзира връзка с природата. В свое писмо Дебюси твърди, че Бах не използвал хармоничните формули (които той самият презира), защото живеел в епохата, в която процъфтявала „възхитителната арабеска“, и музиката споделяла законите на красотата, предписани от естествения ход на природата. В своя критическа статия от май 1901 година Дебюси отбелязва: „старите майстори Палестрина, Виктория и Орландо ди Ласо са използвали тази „божествена арабеска“. Те открили принципа на грегорианското песнопение и поддържали крехката му преплетена структура със солиден контрапункт. Когато Бах взел арабеската в свои ръце, той я направил по-пластична и флуидна и въпреки суровата дисциплина, която великият маестро наложил над Красотата, тя можела да се движи с тази свободна, дори свежа фантазия, която продължава да ни изумява и до днес.“[7][8]

Още веднъж Дебюси говори за арабески в своето писмо от декември 1894 година до поета Стефан Маларме, с което го кани на премиерата на композираната по поемата на Маларме „Следобедът на един фавн“ „Прелюдия“ – симфонична поема за оркестър.[9]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б The piano works of Claude Debussy, E. Robert Schmitz, Duell, Sloan and Pearce Inc., 1950, 2014 (reprint), p. 43–44
  2. а б в г Deux Arabesques, Debussy&Ravel
  3. First Arabesque (Deux Arabesques, 1888), Steve Bryson, Playing Debussy's Piano Works
  4. Debussy First Arabesque Amplified. Perspectives for Adult Piano Students, Nancy M. Williams, Grand Piano Passion, 23.07.2013
  5. Second Arabesque (Deux Arabesques, 1888), Steve Bryson, Playing Debussy's Piano Works
  6. Eigeldinger and Francoise Gervaise, La notion d'arabesque chez Debussy, Le Revue musicale, 241 (1958), 3–23.
  7. а б The Cambridge Companion to Debussy, Simon Trezise, 2003, Cambridge University Press, pp. 143
  8. Debussy: His life and mind, Edward Lockspeiser, Cambridge University Press, 1978 (reprinted), pp. 118
  9. Debussy and the Fragment, Linda Cummins, Editions Rodopi BV, Amsterdam, 2006, pp. 96–98

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]