Дебилизъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Дебилизъм (на латински: debilis – слаб, немощен) е термин в психологията, психиатрията и педагогиката[1], с който се обозначава най-слабата степен на интелектуална недостатъчност[2] или още наречена умствена изостаналост, обусловена от задържане на развитието на индивида или поражения на мозъка на плода.

Терминът е въведен от френския психиатър Жак Жозеф Валантен Манян в 1890 г. Английският еквивалент moron (на гръцки: μωρός, moros, означаващо скучен[3]), е въведен от американския психолог Хенри Годард[4] през 1910 г.

Днес тази дума почти не се използва, защото е придобила негативен социален оттенък. В медицината се предпочита слаба умствена изостаналост или слаба интелектуална недостатъчност. Отделни медицински автори все още предпочитат старата терминология – олигофрения, дебилизъм, имбецилност и идиотизъм. По старите критерии, дебил е човек с коефициент на интелигентност между 51 и 70.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Black, Edwin (2004). War Against the Weak: Eugenics and America's Campaign to Create a Master Race. Thunder's Mouth Press
  2. Rafter, Nicole Hahn (1998). Creating Born Criminals. University of Illinois Press
  3. μωρός, Henry George Liddell, Robert Scott, A Greek–English Lexicon, on Perseus Digital Library
  4. Trent, James W. Jr. (1995). Inventing the Feeble Mind: A History of Mental Retardation in the United States. University of California Press